Режисьор: Юрий Дачев
Участват: Емануела Шкодрева, Стоян Пепеланов и други
Христо Чешмеджиев и Емануела Шкодрева, които преди единадесет години се превъплътиха в образите на отец Ередия и Фани Хорн от Димитър-Димовия роман "Осъдени души", отново си партнират на сцената в творба на българския класик. И отново са заплетени в любовна интрига. Става дума за пиесата "Виновният", чиято премиера се състоя в края на миналата седмица на Сцена на IV етаж в Народен театър "Иван Вазов". Режисьорът Юрий Дачев я определя като горчива комедия на нравите, в която зрителят усеща пулса на една епоха, прегърбена от вини.
Действието ни пренася в края на петдесетте години на миналия век, в чийто дух донякъде са издържани костюмите, дело на Радина Близнакова. Но и те, както и изчистената сценография пряко кореспондират с нашето време, на което съвсем не са му чужди прегрешенията и лутанията на героите. Богатата колекция от плочи, грамофонът, стихосбирките, екземпляр от които винаги стърчи от джоба на Велизар (Павел Иванов), носят артистичната - често преднамерено - атмосфера на някогашния софийски хайлайф. Във вечерен тоалет, защото се е надявала да отиде на театър с мъжа си, Мария (Илиана Коджабашева; дублира я Ева Данаилова) се жалва колко й е дотегнал този "живот в чакане", натрапен й от вечно заетия съпруг (Стоян Пепеланов). Произнесена още в първата сцена, тази реплика се оказва симптоматична както за характерите на персонажите, така и за естеството на възникналия конфликт. Да се вайкат и да обвиняват за направените от тях избори времето, в което живеят, им е първа природа. Глафира, героинята на Емануела Шкодрева, се оправдава за това, че е "мека като восък", със злощастната си съдба да бъде дъщеря на отречен професор. Преимуществено в спектакъла се проследяват последиците от порочния модел, налагащ на човека да мисли за себе си, а и за другите от гледна точка на дълга и полезността. А не като за същество, подвластно на непредвидимата сила на чувствата. В този контекст интересен образ изгражда Виктория Колева, която е в ролята на преданата, но недооценена съпруга. Вярно е уловила актрисата психологията на своята Ана, чиято черупка а-ха да се пропука, когато узнава за изневярата на половинката си (Христо Чешмеджиев). Нездрав смях будят у публиката преиграните театрални жестове и пози, с които се опитва да омаловажи в очите на приятелите си своето унижение. Но и тя, както и съперницата й, остава вярна на максимата, че жените казват за миналото си само това, което не могат да скрият.
Представлението се играе на 22 и 27 януари.
|
|