- Това – нареди премиерът – задължително да се стенографира. Правителството е обсадено. Ние се намираме в кръгова отбрана и трябва да спасим властта. Иначе всички изгаряме. Думата "изгаряме" да не се записва.

- Никой не е на наша страна! Ние денонощно бачкаме за народа, браним Европа с голи гърди, ама няма никакво разбиране. Срещу нас са въздух, земя, ветрове, жълти кози, зелени овце, синдикати и разни учени. Трябва да се браним от медии, от граждани, от организации! Всички ни нападат, а единствено голямата ограда на границата сама си пада!

- Тази нощ – продължи премиерът – проведох секретна среща с всички специалисти по охрана и специални работи. Начертали сме план за действие, ще го изпълняват всеки – от министрите до деловодителите в държавата. Иначе всички изгаряме. Думата "изгаряме" да не се протоколира.

- Най-предната фронтова линия – рече премиерът – ще поемат пиарите и нашите социолози. Те ще атакуват всички с информационни залпове, ще заливат противника с розова боя и ще продават пакетиран цветен въздух. Иначе...

- Всички чиновници, които са на гишета и бюра, да раздават успокоителни думи и щедри обещания на гражданството. Дежурните шишчета по медийно боцкане и облъчване да отидат в телевизорите и там да спят, ако трябва. Но не бива да се чува друга дума, освен нашата. Лично ще ви гледам и следя, да знаете.

- На главната амбразура – продължи премиерът – разбира се, ще застана аз. Както винаги ще поема огъня върху себе си. Първо – ще река, че се отменяме обществените поръчки, спечелени по втория начин. Публично ще скъсаме един-два договора за поръчки менте. Ще обещаем още пари от еврофондове и много благини за народа!

- Господин премиер – рече един от министрите – не знам колко ще помогнат думите. Всички искат нещо друго!

- Народът най-много иска да слуша моя глас! Нищо друго не иска! Ще повярват, както винаги са ни вярвали, къде ще ходят! А който не ни чува и ни опровергава – биете му печат, че е черна опозиция, и да ходи да пасе.

- Ма, господин премиер, те вече не се интересуват от договори и поръчки – искат само пари! Това на нищо не прилича!

- Всеки, който поиска пари – тихо каза премиерът – ще получи! Ако трябва даже ще хвърляме пачки през прозорците. Дано да се затъкне гърлото на тази съпротива.

- Ама – чу се глас от министерския отбор – така съвсем ще заприличаме на бабичките, които изхвърлят спестяванията си през прозорците!

- Ти – нареди премиерът – си натискай там парцалите и трай. Нашите спестявания ние няма никъде да изхвърляме! Тия държавни заеми защо ги вземам? Свободни кинти за черни дни и важни дела.

- Ама...

- Няма ама! – повиши тон премиерът. – Ако трябва накрая и телата на управляващите ще хвърляме през прозорците на правителството, но няма да дадем властта! Ясен ли съм? Иначе всички изгаряме. Думата "изгаряме" да не се стенографира.

После премиерът обобщи:

- И да не съм чул някой да ни сравнява с бабички! Подложени сме на обсада, тежко е. Всички си въобразяват, че могат да ни натискат и шантажират. Няма такъв филм. Ще отговорим на всеки подобаващо. Никакво огъване пред никого. Всички ще изслушаме, ще направим някои компромиси, но ясно ще покажем кой управлява и кой води хорото в тази държава. Ако трябва всичко ще дадем, но няма да изгорим, ясно ли е?

- Става – рече едно от вицетата на кабинета, – ама освен пари, те вече искат да чуят и да видят истината!

Премиерът видимо се ядоса:

- Каква файда има да казваш истината, когато и ти не я знаеш!

После нареди:

- И не се предавайте, зад нас е Европа! Падне ли тя, падаме и ние! Обратното не е вярно, запомнете го!