Съдия, прокурор или следовател, който не подаде в срок до 15 май декларация за имотно състояние и интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), се наказва с глоба от 300 до 3000 лв. Този текст от Закона за съдебната власт вече беше приложен спрямо няколко магистрати, в това чисто и срещу главния прокурор Сотир Цацаров.

Главният инспектор Теодора Точкова обаче е крайно мека при определянето на глобите. А с това се задава тонът и на бъдещата практика. 2017-а беше първата година, в която магистратите декларират имущество не пред Сметната палата, а пред ИВСС.

В началото на 2018 г. данните на инспектората сочеха, че



по 17 от издадените 19 наказателни постановления глобата е минимална



А в останалите два случая е 400 лв., защото имало "отегчаващи обстоятелства".

На сайта на инспектората наскоро беше качен и списъкът с издадените наказателни постановления, които не са обжалвани в съда и вече са в сила. (Между другото, макар че най-ранното постановление, което е в сила - това на Цацаров, датира от ноември, информацията беше направена публична на сайта едва след като "Сега" за пореден път прати на инспактората въпроси по темата.)

От списъка става ясно кои са магистратите с отегчаващите обстоятелства. Първият е Евгени Диков, който в момента е член на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, а е глобен за неподадена навреме декларация като зам.главен прокурор и директор на националното следствие. Другият е районният прокурор на Момчилград Емил Александров.

От инспектората обясниха пред "Сега", че глобите са съобразени със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая на Евгени Диков - той е подал декларация за имущество пред Сметната палата, но дори и след отправената му покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а и към датата на издаване на наказателното постановление, не е подал годишната декларация за имущество и интереси пред инспектората. "Поради тези обстоятелства главният инспектор е преценил



по-високата обществена опасност на извършеното нарушение,



което е продиктувало и определянето на глобата в размер над минималния", обясняват от ИВСС.

Колкото до Александров, той е подал декларацията си не само след 15 май, но и след като е бил поканен от инспектората да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. "Това сочи, че изпълнението на задължението за деклариране е било обусловено именно от предприетите от ИВСС административнонаказателни правомощия, което на свой ред обосновава по-високата обществена опасност на нарушението", мотивират се от инспектората. От обясненията на инспектората не става ясно кога точно Александров е подал декларацията си. На сайта на институцията документът все още не е качен.

На Цацаров е наложена минималната глоба от 300 лв., тъй като в неговия случай смекчаващите отговорността обстоятелства вземат превес. На първо място Сотир Цацаров е подал в срок декларация за имущество пред Сметната палата. А тази декларация почти напълно покрива документа, който трябва да се подаде пред инспектората. Освен това, макар и след крайния срок - 15 май, Цацаров е подал декларацията си, преди от инспектората да го поканят за съставяне на акта. Направил го е на 25 май, вижда се от входящия й номер в онлайн регистъра.

Проблеми с декларацията си миналата година имаше и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Той подаде своята пред инспектората, но



от Сметната палата го обявиха за нарушител,



тъй като не е пратил документ и там, и дори го дадоха за проверка на ДАНС. Не е ясно дали тази проверка е приключила и какъв е резултатът от нея. Оказа се, че от Сметната палата тълкуват, че от Закона за съдебната власт и този за имуществото на публичните личности излиза, че шефовете на върховните съдилища и главният прокурор трябва да подават две идентични декларации - веднъж в Сметната палата и втори път в инспектората към ВСС.

"Сега" поиска от пресцентъра на инспектората и пълния текст на наказателното постановление, с което е глобен Цацаров. То не беше предоставено с аргумента, че съдържа защитени от закона лични данни. От там обаче допълниха, че ако постановлението бъде поискано в процедура по Закона за достъп до обществена информация,



от Цацаров ще бъде поискано съгласие за огласяването му



На 10 януари наказателното постановление беше поискано и в процедура по закона за достъп до информация, тъй че сега се чака Цацаров да позволи или да откаже то да стане публично достояние.

10 от магистратите, на които е наложена глоба от 300 лв., обжалват наказателните си постановления пред Софийския районен съд. Проверка в деловодната му система показва, че повечето от делата още не са насрочени. Дати имат само три от производствата, като първото от тях би трябвало да се разгледа на 1 февруари. Другото е насрочено за края на февруари, а третото - за март. Ще е интересно да се види дали актовете на инспектората ще издържат съдебната проверка.

Инспекторатът бързо преброи кои магистрати не са подали в срок декларациите си. Другата му дейност в тази връзка обаче -



проверката на документите, куца



До 15 август м.г. трябваше да са готови проверките на имуществените декларации. В края на октомври м.г. бяха проверени 1415 от 4200 декларации. От ИВСС се оправдават с това, че съдебната процедура по разкриването на банковата тайна много ги бави.

През октомври от ИВСС обясниха, че от проверените дотогава декларации няма установени несъответствия между вписаното от магистратите и роднините им имущество и притежаваното от тях. В някои случаи имало неясноти и грешки, но те били поправени с коригиращи декларации, както позволява законът.

Истината е, че тези проверки и хиляди искания за разкриване на банкова информация и ровенето в публичните регистри са просто въздух под налягане. Не е това начинът да се провери почтеността на магистратите. Ясно е, че никой не си държи подкупите в лични сметки в банката. Но има магистрати, и те са публично известни, които живеят по-нашироко, отколкото позволяват заплатите в системата. Има представители на съдебната власт, които по документи не притежават нищо, но живеят под наем в луксозни имоти, обикалят света, карат лъскави коли, които пак не се техни по документи, а децата им учат в скъпи университети в чужбина. Други декларират само заеми, което би могло да е начин да се извадят на светло капитали, получени под масата.

Това обаче няма как да се установи с проверките, които сега инспекторатът прави. Затова и усилията му са напразни, но пък са идеален начин да се тормозят неудобните.



ЖЕЛАНИЯ

Главният съдебен инспектор Теодора Точкова иска пряк достъп до банковата информация на съдии, прокурори и следователи. Идеята е магистратите още в имотните си декларации да вписват и предварително съгласие за достъп до банковата им информация. Така по съдебен път ще се търсят данни само за тези, които са отказали, както и за близките на всички съдии, прокурори и следователи. Сметната палата, която до края на 2016 г. проверяваше имотните декларации на магистратите, няма пряк достъп до банкова тайна. Главният инспектор иска да получава от БНБ наред с информацията за паричните задължения на магистратите и техните близки данни и за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат с тях, както и за лицата, наематели на сейфове в банки и техните пълномощници. Освен това Точкова настоява законовият срок за проверка, който сега е 3 месеца, да бъде удължен на половин година. От инспектората се оплакват, че трябва да проверяват 4200 магистрати и членовете на семействата им, при това без специален софтуер, за разлика от Сметната палата.