Премиера: Театър "София"

Режисьор: Стоян Радев



Деян Донков, който в образа на Калигула, "убивайки хора, убива смъртта", ("Калигула", Народен театър "Иван Вазов"), сега се превъплъщава в палач с главно П. В такава роля го гледат зрителите, посетили премиерния спектакъл на Театър "София" - "Палачи". Драматургичният текст на Мартин МакДона, удостоен с наградата "Лорънс Оливие" за най-добра нова пиеса за 2016 г., се поставя за пръв път у нас. Режисьорът Стоян Радев я определя като абсурдна кървава черна комедия, заплетената интрига, която се движи между "опасното и смеха, между бесилката и удоволствието".

Действието в първата сцена е ситуирано в затвора, където Хари Уейд - един от двамата най-известни палачи в Англия, изпълнява поредната смъртна присъда чрез обесване (сценограф е Венелин Шурелов). Следва скок във времето, така че публиката бива пренесена в 1965 г., когато този тип екзекуции във Великобритания вече са официално премахнати чрез закон. Да се проследи какво се случва в душата на палача, представлявал десетилетия наред статуквото, е основната задача, пред която се изправя драматургът. А става ли дума за МакДона, предварително сме наясно, че за него като творец няма нищо неприкосновено. "Преквалифицирали" се като собственици на заведения впоследствие, двамата му герои, които имат прототипи, се разкриват пред нас като едни уплашени хора. В органичните изпълнения на Деян Донков и Ириней Константинов най-популярните някога палачи - Хари и Пиърпойнт, са изтъкани от суетност егоцентрици, съумели обаче да съхранят достойнството си. На всекиго от персонажите режисьорът дава възможност да защити позицията си, без да влияе на зрителската преценка.

В кожата на мистериозния Мууни Мартин Гяуров реализира едно от най-ярките си превъплъщения. Тъкмо на него е поверена ролята на предвестник на промяната в нагласите. Намесата му в сюжетното действие помага да се онагледи историческата парабола, която описва пиесата. Както казва Стоян Радев, ако през 60-те години се отваря вратата за либералния дух, същата тази врата започва да се затваря от хората, преживели разочарования по пътя.

Заслужени са аплодисментите и за младата Мартина Троанска, която с подкупваща непосредственост влиза в образа на щерката на палача. Първоначално "блееща" и "сдухана", както не спират да й подмятат собствените й родители, пред очите ни израства като новоосъзнала се бунтарка.

Музиката в спектакъла се изпълнява на живо от още по-младия Дамян Михайлов, чието дело са и композициите.

Следващите представления се играят на 23 и 30 януари.