Мили деца и вдетенили се пенсионери, тази вечер за лека нощ няма да ви разказвам приказката за "Червената гащица", отишла да носи на баба си пържени картофки и филия с мас, която я изяли комунистите (става дума за бабата, а не за филията!). Няма да ви я разказвам, защото всъщност Червената гащица е обичащ да играе с маркуча си травестит по рождение, а ние все още не сме подписали Истанбулската конфекция.

Няма да ви разказвам и приказката за Държанката на седемте гербави джуджета, които в края на краищата се оказали баджанаци, защото Държанката им ползвала не само паничките, столчетата и прочие, но и креватчетата, което си било направо сексуален тормоз, достоен за Холивуд, а всяко от джуджетата - заслужаващо "Оскар" за поддържаща роля в неравностойно положение.

Няма да ви разказвам и за Дългоноско Фльоров, дето си го пъхал навсякъде, защото бил пълен със секретни разузнавателни средства, но пък секретите, т.е. сополите (с извинение!), били класифицирана информация, както няма да разказвам защо нещо фамилиарно му е в чужбина (е, па няма да изтичат само мозъци!), където да се учи на тъй нужния ни патриотизъм.

Не знам, мили деца и вдетенили се пенсионери, дали ми следите мисълта. Ако някой я следи, да каже къде е!

Да, много добре зная, че ви е писнало да ви приспиват с турски сериали или шоу програми със сиромашко съдържание, защото и в двата случая не откривате съществена разлика, тъй като уликите и ДНК-то са едни и същи, ама кой ви е крив, като не сменяте канала!

Да се върнем на нашите овце, казват французите, което на български би трябвало да означава: да се върнем на нашите свине.

Браво, точно прозряхте - за Мама Праска ще стане дума, и най-вече за Мамин Зурльо! И как от нищо се става да не кажем какво.

Впрочем Мама Праска си грухти в Брюксел. Това определено е любимото място на всеки българин, защото там никой не му вика "Как си, селски?", а му вика "Как си, брюкселски?". Но от там тя зорко наблюдава нашата страна, за която казват "няма такава държава". Нещо повече - тя следи Мамин Зурльо да бъде верен на семейното лого: "Следвайте почина: да превърнем държавата в кочина!"

Верно, че в чужда копанка не трябва да се гледа, но когато става дума за свинщини, е позволено.

И ето, моля ви се, някой подал сигнал до тия от Антикорупцията.

И представете си, те спират Мамин Зурльо, който е с охрана, разбира се.

- Ти - казват му - преди няколко години декларира, че живееш от едната депутатска заплата. От къде е тая охрана?

- От мама.

- Хм, а тоя луксозен джип от къде е?

- Намерих го на улицата.

- М...да - проявява до някъде разбиране един от Антикорупцията, който преди дни намери на улицата 1 стотинка и се наведе, за да му е на пари. - Обаче се оказва, че имаш милиони, че даже милиарди. Те от къде са?

- Бяха в джипа, дето намерих на улицата.

- А вестниците? - сеща се друг от Антикорупцията. - Кажи за вестниците, дето имаш!

- Ааа, в тях бяха увити парите, дето намерих у джипа, който намерих на улицата!

Малеее, мили деца и вдетенили се пенсионери, вие заспахте!

Е, лека нощ!