Седим един отбор квартални пердета и се чудим откъде да изкараме два лева.

- Пълен марс сме! - викам им аз. - Трябва да направим нещо по-така, нещо дето ще ни върне в редовете на нормалните хора. Иначе все така да я бутаме, ден за ден - не става.

Тогава едно от нашите пердета рече:

- Просто и гениално ще бъде. Ще седнем и ще нарисуваме една картина. Голяма, тежка и най-вече реална.

- Добре - викаме му ние, - ама какво толкова ще нарисуваме? И кой ще я купи?

- Ще нарисуваме това, което никой още не е описал на едно място. Народа! Нашия малък, но героичен народ.

- Това - рекох аз - граничи с невъзможното. Никой не може да направи цялостна картина на народа!

- Никой не се е сетил - контрира пердето. - Я да видим какво не знаем за народа?

- Първо - вика, - нашият народ не е като другите! Нищо не може да го заблуди него! Народът ни е майстор по отрицание на отрицанието, но и голям апологет на новото, прогресивното и красивото. Когато го боли глава, пие хапчета наред, но не ходи на доктор. При доктор ходи само за да попита нещо друго. Иначе се лекува сам, доверява се на съседите, които боледуват от същото, и взимат лекарствата си от далечни свои роднини.

- По-нататък! Имало е и дни на голямо лутане - дали му е студено, или пък е гладен. Но обикновено тогава е сядал и е изпивал всичко, което е било на масата. Предлагат му да избира между лошо и по-лошо. Той избира напълно нефелното - ей така, напук. А когато му дадат избор между бяло и черно, той винаги посяга на сиво - по отивало на външния му вид.

- Кажеш ли му, че трябва да се рекламира пред чужденците, народът веднага разпъва трапеза, нарежда луканки, истинска ракия и домашна лютеница. Понякога показва, че може да ходи и по въглени, ама това е в краен случай.

- Много обича сравненията - това Швейцария, Америка или други яки държави за нищо ги няма. Сравнява заплати, яхти и здравеопазване. Но не ще да чуе за данъци, за бачкане или законност. На всичко чуждо народът се покланя доземи, ама когато чуждото си отиде, и поклонът си отива.

Ние дума не казахме, а той само си пое дъх:

- Народът вярва само на своите инстинкти, никога на прогнози и дълголетни планове. Чете внимателно всички изследвания и наблюдения, а после ги ползва само за завиване на разни предмети и отпадъци. Народът ни е единодушен само в едно - подкрепя нашите, каквото и да се случи. И ругае и клейми врага, който и да е той.

- Народът денонощно громи корупция и престъпност, но винаги е заделял по някой лев, с който да смаже чиновническата ръка и нещата да тръгнат и да станат. Народът ни със своя инстинкт винаги знае, че когато другите казват истината, те лъжат. И е напълно уверен, че когато той лъже, все истината говори.

- Знае със сигурност, че няма отвъден живот, но се кръсти за всеки случай, когато тегли кредити или денонощно играе в лотарията.

Погледа ни, погледа ни и продължи:

- Политиците у нас служат на народа, за да има какво да подритва, когато гледа телевизията, да коментира, когато стои на опашка, и да ги проклина, че животът е скапан. Народът ни не вярва, но чака. Чака, но не иска. Иска, ама не участва.

- Добре, бе - викаме му, - кой би си купил такава картина, каквато ти разказваш и описваш! Кой ще посегне на това!

- Как кой! - вика пердето. - Политиците, естествено. Защото дойдат ли избори, народът със своя безгрешен инстинкт веднага разбира кои са лъжците, измамниците и политическите хамелеони и им дава властта!

И казва най-тържествено:

- Такъв народ ще пребъде!

- Сигурно - викаме му, - ама както го разказа, и главата да си заложим, ние пак си оставаме марс - и като художници, и като обикновени хора!