|
| Силвия Томова |
- Госпожо Томова, какво е "Грохот"?
- "Грохот" е ехото, което чуваме отдалеч, когато светът се променя и се чертаят границите на един нов световен ред. В определен смисъл грохот е и това, което достига до нас и в момента, когато великите сили се опитват да си поделят света. И тъй като вашият въпрос е свързан с последния ми роман, "Грохот" е чудовищният тътен от оръдията на Втората световна война, когато България се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Тогава, както и днес, има две коренно различни концепции за бъдещето. Сблъскват се две идеологии - националсоциализмът и комунизмът, и те по коренно различен начин си представят света и човека в него. Тогава, в началото на март 1941 година, елитът разбира, че ние няма как да останем встрани от войната. Днес пък войната не е обявена, но всеки един от нас усеща, че светът се променя шеметно. И че всяка от "воюващите" страни си представя бъдещето на света и бъдещето на човека по съвсем различен начин. Едните залагат на неолиберализма, който да ни освободи от всяка колективна принадлежност, а другите искат да запазят националните държави, своята идентичност.
- Тези натрупвания на големи промени подготвят ли обществата да бъдат готови за нов "грохот" или ни изненадват?
- Мисля, че не ни изненадват. Не само аз виждам логика в събитията и знам, че всичко, което се случва днес, има корени в миналото. След Първата световна война почти няма германец, който да не знае, че втори конфликт неизменно ще има. Някой някъде беше казал следното: "Целият свят нарича Първата световна война "Голямата война", но само за Германия тя е "Първа", защото немците неизменно ще поискат да си върнат честта". Един германски генерал при подписването на капитулацията след Първата световна война беше казал: "Довиждане, господа, ще се видим след 20 години." Когато победеният е несправедливо наказан, когато му е отнета територия, когато само една нация е обвинена за световния конфликт, когато има дългове, които трябва да се плащат поколения напред, какво да правят политиците, освен да търсят начини, а военните да търсят реванш. Това към 1941-ва до голяма степен е валидно и за България. Ние не искаме да участваме във война, но жадуваме за национално обединение, това е нашата огромна рана от предишните войни.
- А може ли с "реванш на масите" да се обясни 9 септември 1944 г. в България?
- В България тогава има преврат. И да, тези, които идват на власт тогава, желаят да се саморазправят с предишния режим. Всичко, което ни се случва като държава след преврата от 44-та година е в резултат на това, че ние попадаме в лагера на победените във войната. Не разполагаме със собствената си съдба. Разпределят ни в Източния блок и това определя нашето бъдеще... Ние сме наказани. За съжаление след 44-та година нашият елит е изцяло зависим от Големия брат и този слугински манталитет се е запазил и до днес. Политическата класа и тогава, но и днес, смята, че ако е сервилна към по-големия господар, ще си уреди живота. Това е позорно, но това е, което ни се сервира ежедневно и от медиите. Ние наблюдаваме падението на политическата класа и това е в ущърб на суверена.
- Как тези големи исторически обрати и трагедии, вглеждането в тях, осмислянето им, оказват терапевтичен ефект на колективната памет?
- Погледнато реалистично, ние сме победени повече от век, от 1913 г. насам. А какво може да се иска от една нация, която е с прекършен гръбнак?! Смисълът на историята е да не повтаряме старите грешки. Но за съжаление, ние непрекъснато го правим. В края на социализма хората знаеха, че елитът е продажен и му се присмиваха, имаше стотици вицове. Същото е и днес...
Пропастта между нас и елита е огромна. Не ми се иска да вярвам, че здравите сили на българското общество са се загубили завинаги. Надявам се, че хората ще прозрат, че ни трябва друг тип управление - по-отговорно, чиито ценности и цели съвпадат с нашите, а не, както бе в последните 70 години, властта вечно да лъска обувките на някой източен или западен "голям брат".
- Това не е ли било винаги така - голяма ножица между елита и обикновените хора?
- Имало е моменти, когато не е било така. Но когато има огромно разделение между елита и обикновените хора, избухват революциите. Днес е така.
- Е тогава вашето пожелание не е ли утопично?
- Утопично е, но аз съм творец. Ако писателите и поетите не си представят един по-добър свят... Но винаги се намират и такива, които слугуват на елитите. Смисълът е да се върви към по-градивно бъдеще. Разбира се, ако и ние като общество намерим общ език. Разделението не е само по вертикала - суверен и елит, а и по хоризонтала - между хората.
- Двадесети век е показал, че при налагането на големи идеи за това как да съществува едно общество, се е достигало до огромни жертви и катаклизми. Защо?
- Да, сега отново изглежда така. Неолибералите правят и невъзможното, за да ни отчуждят от всичко, с което се идентифицираме - род, родина, семейство. Само не са стигнали още дотам да ни изтръгнат от майчиния ни език. Всъщност, и в това не съм сигурна вече. Другият лагер е на консерваторите, които не желаят да се откажат от историята си, от традициите, от паметта за дедите си.
- Умишлено ли пропускате религията. Къде е нейното място?
- Е, религията е част от ценностната система на консервативното общество. Не мога да си представя историята на България без православието. Но ние имаме патриоти, които са от католическо вероизповедание, които са наричали България родина. Такъв е например Петър Богдан, Филип Станиславов...
- Не можете да си представите историята на България без православието, а къде е то в бъдещето?
- Няма как да бъде изтръгнато нещо с история на две хиляди години, а при нас специално от времето на цар Борис Покръстител. Колкото и някои да не харесват синода или митрополитите в него, църквата ни е опазила през вековете. Така че на либералите ще им бъде доста трудно, в тази битка те са от губещата страна и са предварително обречени.
- Има ли култура на диалога в българското общество, можем ли да говорим на "нормален език" по тези въпроси?
- Има култура на диалога в тесни приятелски кръгове между хора, които споделят общи интереси, имат общи търсения. Между отделните групи хора диалог много трудно се получава, ние предпочитаме да се етикетираме. А често тези етикети са лишени от всяко съдържание и не отговарят на истината. Например понятията за дясно и ляво в България са напълно кухи. Тези, които се определят като десни, не са десни, а лявата ни партия не е лява. Може да се създаде една добра среда за общуване, ако елитът я зададе.
- Но ние нямаме елит.
- Да, нямаме елит, но имахме един период от най-новата ни история, в който като че ли страстите се бяха успокоили. От 2001 до 2006 година някъде имаше такова укротяване. През 2013 г. страстите отново се нажежиха и днес отново сме на нивото от 2013 г. и всичко адски прилича на ужасяващото противопоставяне през 90-те. Движим се в кръг като мишки. Това е ужасно, но след като не можем да намерим съпротивителни сили и не можем да намерим общ език, очевидно сме обречени. И една от основните причини е опитът да се подмени ценностната ни система.
- А какво е вашето разбиране за елит?
- Не е абстрактно понятие. Елитът трябва да е в състояние да задава дългосрочни цели. Когато падна т.нар. комунизъм, понятие, което за науката също не е точно, ние искахме да се освободим от тоталитарната система, от гадните комунисти, от партийните секретари, за да дойде пазарна икономика, свободен пазар и инициатива. Последните три за мнозинството се оказаха митология. Живеем в един абсолютно подивял свят, в който частният инвеститор не винаги е добър стопанин. Така наречените външни инвеститори, разбира се не всички, черпят ресурси и използват нашия интелектуален потенциал, но сме най-бедни. Тогава искахме да влезем в ЕС, но и след него нищо не се промени.
Сега нямаме и цели. Елитът трябва да създаде поне 20-годишна перспектива - как ще живее след две десетилетия поколението, което се ражда днес. Какво ще бъде неговото образование, ще има ли учители, които да го образоват, да го научат да бъде критично. Как ще се чувстват техните родители и дали родените днес ще са по-богати от своите родители. И най-важното, този елит трябва да може да отстоява нашите интереси прагматично - и на изток, и на запад. Ако няма достойнство, елитът ще бъде зачеркнат от паметта на хората.
Революцията се прави от млади хора.
