Българското държавно обвинение реши да не обвинява "Хизбула" за участие в бомбения атентат на бургаското летище през 2012 г., когато загинаха петима израелци и български автобусен шофьор и бяха ранени 32-ма израелци. Вместо това прокуратурата обвини двама мъже, заподозрени за нападението, все едно те са терористи или дори обикновени престъпници, действали без връзка с организация. Думата "Хизбула" не присъства в обвинителния акт.

Освен това в обвинението не се споменават стандартни терористични закононарушения като "действие като част от терористична организация" или свързване на престъплението убийство с тероризъм. Вместо това се прави кратка препратка към чл.108 (а) на българския Наказателен кодекс, отнасящ се до нарушаване на обществения ред. Според чл.108 (а) всеки, който причинява "смут и страх в населението" или който заплаши, или принуди "орган на властта... да извърши, или да пропусне да изпълни част от неговите отговорности, извършва престъпление" в допълнение към други престъпления, които може да е извършил.

Източници, запознати с делото, казват, че когато българският прокурор по делото бил запитан за тези аномалии, той заявил, че никой не му е представил доказателство, показващо намеса на "Хизбула".

Това обаче е



в пряко противоречие с доказателствата,



появили се непосредствено след нападението. Тогавашният български министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви през 2012 г.: "Ние установихме, че двамата заподозрени са членове на военното крило на "Хизбула". Той каза още, че "има данни, показващи финансиране и връзки между "Хизбула" и двамата заподозрени".

През 2013 г. наследникът на Цветанов на поста - Цветлин Йовчев, каза пред журналисти на възпоменателна церемония: "Има ясни знаци, които казват, че "Хизбула" стои зад атентата в Бургас".

Отново през 2013 г., по време на дискусия за българо-израелските отношения по БНТ, тогавашният български министър на външните работи Николай Младенов заяви, че правителството не би дало изявление за връзката на "Хизбула" с атентата в Бургас, ако не разполага със солидни доказателства за това.

Доказателствата от българското разследване на бургаския атентат дори доведоха до това ЕС да включи военното крило на "Хизбула" в черния си списък - действие, подкрепено по онова време от Младенов, който днес е специален координатор на ООН по близкоизточния мирен процес.

"Джерузалем пост" се свърза с българското Външно министерство, с ДАНС, с МВР, с Министерство на правосъдието и с Главна прокуратура в търсене на отговор на обвиненията, че прокуратурата прикрива намеса на "Хизбула" в нападението и пренебрегва доказателства, на които се позовават български министри.

В отговор Милена Петрова от Външно министерство каза, че "съдържанието на обвинителния акт е напълно в компетенциите на прокурора, работещ по делото". Нито Цветан Цветанов, в качеството му на тогавашен министър, нито което и да било министерство или друг министър вземат отношение към решенията и действията на правосъдието. "Изпълнителната и законодателната власт са отделни и независими една от друга. Прокуратурата е част от съдебната система на Република България", се посочва в изявлението. То не отрича съществуването на доказателства за намеса на "Хизбула", а изтъква, че прокуратурата, а не бившите български министри, определя какво да бъде включено в обвинителния акт и какво не.

В изявлението на българската прокуратура донякъде се признава, че има противоречие между внесения обвинителен акт и изказванията, направени от български министри през 2012 г. и 2013 г.

От 2013 г. политическите партии, влизащи в българското правителство, се сменят три пъти, със завои от прозападна ориентация до проруска ориентация. Българският премиер Бойко Борисов, който отново оглави правителството през 2017 г., бе премиер и по време на бургаския атентат. Проевропейската партия на Борисов ГЕРБ направи коалиция с "Обединените патриоти" - амалгама от три крайнодесни екстремистки партии. Новите партии в управляващата коалиция са известни с това, че проявяват по-малко симпатии към Израел и са по-внимателни



да не се влиза в конфронтация с "Хизбула".



"Атака", една от крайнодесните партии в коалицията на Борисов, взема името си от нацисткия вестник на Гьобелс Der Angriff (Атака). Европейската комисия често укорява България, че не успява да изкорени корупцията и да модернизира съдебната си система.

"Трансперънси интернешънъл" през 2016 г. посочи България като най-корумпираната страна в ЕС. Проруската БСП казва, че правителството не се бори със злоупотребите и корупцията на високо ниво. Миналата седмица правителството оцеля във вот на недоверие в парламента със 131 срещу 103 гласа. Темата бе неуспехът на дясноцентристкото правителство да се справи със широко разпространената корупция.

Бившите български министри и ЕС не са единствените официални представители, потвърдили намесата на "Хизбула" в терористичната атака от 2012 г. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви навремето, че резултатите от българското разследване сочат ясно, че "Хизбула" е "пряко отговорна за гнусния акт в Бургас".

Множество медийни публикации на различни континенти обсъждаха ролята на ответниците - на ливанско-австралийския гражданин Мелиад Фарах и на ливанско-канадския гражданин Хасан ел Хадж Хасан. Съществуват и документи от САЩ по други съдебни дела, свързани с тероризъм и с "Хизбула", потвърждаващи, че третият нападател, загинал при атентата - френско-ливанският гражданин Жак Филип Мартен (известен и като Мухамад Хасан ел Хусейни), също е свързан с "Хизбула". Подозира се, че мъжете са влезли в България, използвайки фалшиви шофьорски книжки, отпечатани в Ливан.

През 2013 г. българското правителство представи доказателства в ЕС, свързващи принтер, притежаван от активист на "Хизбула", с въпросните документи, помогнали за извършването на атентата от 2012 г. Американски анализатори заключиха, че атентаторите са членове на "Хизбула", а Фарах и Хасан бяха включени в глобалния списък на терористите на Държавния департамент на САЩ с указ номер 132246. Хусейни се свързва с двамата преживели атентатори чрез СИМ карта и подправени документи. Част от тази информация е представена на среща на CP931 - европейска работна група за борба с тероризма, казва дипломат от ЕС.

През 2017 г. ФБР арестува Самер ел Дебек за участие в клетка на "Хизбула" в САЩ. Смята се, че Дебек е обучен от "Хизбула" за изработване на бомби. В показанията си под клетва през май 2017 г., като част от обвинението срещу Дебек, агентът на ФБР Даниъл Ганси казва, че Дебек "получава сериозно обучение за изработване на бомби, има високо ниво на технически умения в тази област и е обучен на техники и методи, подобни на тези, използвани за изработване на импровизираното експлозивно устройство, използвано от "Хизбула" за взривяване на автобуса през 2012 г. в Бургас, България". Според показанията Дерек казал пред агенти на ФБР, че е запознат с атаката на "Хизбула" от 2012 г. срещу израелски туристически автобус в Бургас и че атентаторът Хусейни е свързан със семейството му (племенник е на леля му). Дебек разпознава на снимка Хусейни и казва, че знаел, че Хусейни членувал във вътрешния отдел за сигурност на "Хизбула", в който самият Дебек членува".

Фарах и Хасан



все още не са арестувани,



въпреки че срещу тях са издадени заповеди за арест чрез Интерпол.

Процесът, който започна в отсъствието на обвиняемите, се отлагаше години наред, отчасти за да могат пострадалите израелски семейства да съберат доказателства и да координират усилията си, отчасти и заради промени в българското законодателство. Имаше и отлагане на съдебно заседание и отхвърляне на искане да бъдат разпитани израелски свидетели в Израел, без да се налага да пътуват до България. Израелските жертви и техните семейства се представляват от адвокат Яки Ранд. Делото най-накрая започна на 17 януари с показанията на множество български свидетели, разказващи за събитията при атентата. Макар ролята на "Хизбула" и сериозни престъпления, свързани с тероризъм, да отсъстват от обвинението, българският прокурор подчерта в изявления пред медиите на 17 януари терористичния характер на делото. Източници посочват, че това всъщност е продължение на тънката линия на поведение на прокурора завоалирано да се признава за някакъв тероризъм в делото, за да се поддържа минимална правдоподобност, защото все пак става дума за сериозен бомбен взрив, но да се пропуска намесата на "Хизбула".

Защо българската прокуратура е решила да държи "Хизбула" извън делото в противоречие с изявленията на бившите министри, ЕС и САЩ? Защо прокурорът по делото казва, че не е получил никакви доказателства срещу "Хизбула"? Може ли това да означава, че неговите висшестоящи не са му предали всички доказателства? Дали мотивацията не е част от проблемно прикриване - идеологическо или въз основа на страх от ответен удар от "Хизбула", или пък е свързана с нуждата да се поддържа анонимността на разузнавателните източници, или има друга, по-разбираема причина? Тези въпроси остават без отговор. Но делото, чието следващо заседание е насрочено за 6 февруари, може да продължи да хвърля светлина по въпроса, въпреки че прокуратурата изглежда готова да го погребе.