Окрупняването на районите за планиране, за което регионалното министерство представи варианти, може да доведе до съществени промени в местното самоуправление. Областният управител на Варна Стоян Пасев заяви пред "Сега", че при предстоящите обсъждания ще се дебатира дали да не се въведат ръководни органи на новите райони за планиране и тези органи да се избират. Пасев съобщи, че е участвал в консултациите по разработване на идеята.

Темата стана актуална преди десетина дни, когато в парламента регионалният министър Николай Нанков съобщи за ново планово зониране, а след това ведомството му оповести три проектни варианта. Не се спомена за съществена административна реформа, а по-скоро за механично обединяване на районите с оглед малкото население в Северозападна България. Според Пасев обаче се касае за важни стъпки в посока на отдавна афишираната децентрализация. "В тази връзка през 2010 г. България подписа меморандум с Европейския съюз. През 2016 г. има правителствено решение за децентрализацията", заяви той.

Днешните идеи по същество са стар проект, който правителствата на ГЕРБ няколко пъти анонсираха през годините, но не се стигна до конкретни действия. Реформата предвижда окрупнените райони за планиране да станат "шапки" на сегашните административни области, като разполагат със свой бюджет и изземат голяма част от функциите им. Областното делене ще се запази, но ще придобие формален характер. Всичко това би довело да въвеждане на т.нар. второ ниво на местно самоуправление, за което също се говори от години. Има и друг вариант на административна реформа, според който сегашните области се намаляват като бройка и се запазват компетенциите им, но той е по-малко вероятен. Промените се правят с оглед на новия програмен период на ЕС от 2021 г.



Реалистичен вариант

Според Пасев почти сигурно София ще има статут на отделен район. Така най-вероятно изглежда делене, при което районите се запазват като бройка, Северозападът се обединява с Югозапада, а останалите граници не се променят. Другите предложени от МРРБ варианти бяха по-радикални: с пет района, при които Северна България се разделя на две части; с четири, където се формират Черноморски и Дунавски район (от Видин до Силистра), а Стара Загора минава в сферата на влияние на Пловдив. Нанков бе заявил, че каквото и да се приеме, ще стане след широко обществено обсъждане.