"Иконата - символ и образ в модерното българско изкуството" е темата на експозицията, подредена в Софийската градска художествена галерия. Залата е събрала безценни творби от различни поколения български творци - Иван Милев, Иван Мърквичка, Георги Машев, Георги Данчев, Пенчо Георгиев, Иван Пенков, през Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Илия Бешков, Лико Янко, Ганчо Карабаджаков, Дончо Вълчев, Атанас Пацев и др. В един от показаните акварели, наречен "Христова маска" и рисуван през 1926 г., художникът Цанко Лавренов е цитирал думи от Матея, гл. XII: "Който не е с мене, е против мене, и който не събира с мене - разпилява".

В продължение на столетия от Средновековието до българското Възраждане иконата има централно място в художествената продукция по българските земи. Думата икона има гръцки произход и означава "образ". С Освобождението и с модернизирането на българското изкуство нови теми, идеи и пластични решения вълнуват българските художници. Иконата обаче не изчезва в изкуството, напуска пределите на религиозното и се появява в светските произведения като символ и образ. Тя маркира сакралното пространство на храмовия интериор, превръща се в източник на пластични решения, въплъщава се в нова образност, допълва достоверността на историческите композиции.

"Направи ми впечатление еволюцията на живописта на основата на иконата, как се развиват образите в нея и се превръщат в част от изкуството", сподели пред БГНЕС Момчил Методиев, редактор на списание "Християнство и култура", дошъл да види експозицията. Проникването на християнските мотиви в творчеството на различни художници не е нещо, което сме учили и за мен това е ново, както и това, че съзирам интелектуални нишки, които иначе се губят, смята той.