:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,404,866
Активни 177
Страници 1,851
За един ден 1,302,066

На 45, ама друг път!

„Вихрушка” е за сложния семеен „танц” по тънкия лед на истината и фикцията
Снимки: Архив на театъра
Необходимо ли е да се оглеждаш в очите на човека до теб, за да разбереш кой си всъщност, пита се в пиесата.
Премиера: Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Режисьор: Александра Петрова



В темата за семейството, видяно като в криво огледало, се взира новата премиера на Сатиричен театър "Алеко Константинов" - "Вихрушка" от Йерун ван ден Берх. Хвърляйки светлина върху посоката си на работа, режисьорката Александра Петрова цитира британския философ Джордж Бъркли, според когото един обект наистина съществува само ако някой е там, за да го види или усети. Или казано с други думи - да бъдеш, означава да си възприеман.

Сценографското оформление, дело на Десислава Банкова, пренася публиката в дома на четиричленно семейство, събрало се да отпразнува 45-ия рожден ден на майката (Росица Александрова). Мебелите са със строги геометрични форми, а направата им е от метал и стъкло. Напълно в съзвучие с начина, по който яростният син оценява родителите си: "Всичко около тях е леденостудено като самите тях". Пак той дава тон на сестра си да разобличат фалшивия ред и да заявят правото си в бъдеще сами да решават съдбата си. Ефимерни се оказват дори лампите, осветяващи трапезарията - вградени балони, по един от които разбунтувалите се огорчени младежи пукат всеки път, когато поредната илюзия се разпадне на парченца. В ролите успешно се справят новите попълнения на Сатирата - Рада Кайрякова и Боян Арсов.

Привидно само главен виновник за провала на така важния за юбилярката "брънч" е свръхмодерната камера, която получава като подарък. Превръщайки се в повод за конфликт, тъй като всеки реагира посвоему на идеята да застане пред обектива й, тя всъщност изиграва ключова роля в спектакъла. Наблюдаваме "раздвоения" образ на семейството, веднъж прожектирано като на екран върху щорите (другата нова придобивка) и втори път - ситуирано на по-заден план на сцената, забулено като в мъгла. Постига се внушението за реалността и нейното отражение. За това, че домашната "идилия", която човек си самовнушава, че е постигнал, следва да е убедителна не само за другите, но и в собствените му очи. Представена в развитие, героинята на Росица Александрова първоначално буди неприязън и раздразнение, проглушавайки ушите на околните колко млада е още и на какви прекрасни деца и съпруг се радва. Просто поредният "балон", шумно пръснал се във въздуха. Димитър Баненкин пък умело влиза в образа на мекушавия баща, вързан в ръцете и отдавна превърнал се в обект на подигравки дори от страна на децата си. В друга светлина го виждаме на финала, когато се опитва да обясни мотивите за поведението си, след като е разкрита голямата му тайна.

Следващите представления се играят на 14 и 25 февруари.

 ----
1047
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД