България отново преживява строителен бум - в партийното строителство.
Пичът Божий Божидар Димитров стяга "надпартийно" движение с политически амбиции - да обедини всички свестни професори родолюбци и България да стане президентска република. Успоредно с това Слави Трифонов подбира готини граждани, които да влязат в политиката и да я облагородят с почтеността и експертизата си. И той е надпартиен, почтен и патриотично намръщен.
Всичките тия движения според политически екип на "После" имат за цел да оберат недоволните от джендър линията на ГЕРБ, а скоростта и енергията, с които се самопораждат, ни нашепват, че тая работа не се прави на гол корем. :)
Извън личните ни политически пристрастия и индиференции - винаги приветстваме активността на Божидар Димитров и винаги сме готови да помогнем на публиката с добросъвестен анализ на туй, що се не анализира.
Препечатваме от Dir.bg мисли-тезиси на г-н Димитров.
***
Чудесно, че Трифонов препитва желаещите за проекта му. Излизат хубави прекрасни хора. Но как, ако няма президентска република, ще ги назначи за министри? При парламентарна република естествено партиите предлагат хората за тези постове, за да дадат работа на свои партийни функционери, които обикновено са хора, пропаднали в живота и затова са решили да стават политици. Социоложка ще става министър на МВР, фризьорка ще става министър на културата и т.н, защото партийният функционер трябва да яде. Ти можеш да имаш прекрасна гарнитура, но само при президентска република президентът, който е надарен с правомощия като Макрон, Тръмп, Путин, министър на културата ще бъде не просто добър художник, но и добър организатор, примерно Светлин Русев.
Партиите не слагат начело в значими ресори в икономиката, в културата, здравеопазването най-качествените хора, а слагат партийни функционери. При нас изчерпването идва през 1931 - 1934 г., когато партиите така се нацепват на крилца, звена и т.н., че на дъската на 23 аудитория не стигаше на проф. Величко Караджов да начертае разклоненията само на една партия, примерно Земеделската. И тогава създават Народен блок - правителство от неспециалисти, за да създадат работа на повече коалиционни партньори и измислят и области, и какво ли не. Резултатът е, че когато деветнайсетмайковците правят преврат и забраняват политическите партии народът им благодари. И на царя му харесва това положение, и започва да прави правителства така.
Това, което ни сближава с Трифонов, е желанието да се промени по някакъв начин модела на управление в България. Това, което ни разделя, е подходът.
Ние ще се опитаме да направим референдум с въпрос - "Съгласни ли сте да се свика Велико Народно събрание със задача да промени формата на управление на България от парламентарна република на президентска република". България да бъде най-сетне управлявана от истински елити, защото измъкнатите от елитните кръчми партийни функционери не са добри специалисти. Добрите специалисти са 20 000 професори, доктори, член кореспонденти, академици.
Първото, което ще направя (ако стана президент) е, че ще сложа край на гражданската война, започнала в България през 1923 година и продължаваща и до ден днешен.
Второ - ще отменя три четвърти от лицензионните режими, които пречат на икономиката да се развива и да бележи ръст 14%, а не 4%. От 2000 поне 1500 могат да се отменят, даже и повече.
Ето как ще дойдат в България 4 милиона руски туристи, защото в момента 1 милион не достигат, това е чрез отмяната на системата на визи за Руска федерация, Беларус, Казахстан и Турция. В момента визите ги дава индийска фирма, спечелила търг на външно министерство. Това просто вони на корупция и за това при нас идват 800 000 туристи. В Гърция, която също е член на ЕС, визите се дават на самата граница.
Трето, административна реформа, която да свие областите до 6.
***
Пред друга медия професор Божо заяви, че "голямата политика се прави от мъже, които са учили заедно и са чукали заедно". Това той научил, докато шпионирал преди години френска школа за политици!
Първото, което ще направя (ако стана президент)
Уплаших се, да не започне война с ... там нещо, с Македония в името. Иначе пич, та дрънка! Най-вече дрънка!