Едно от нещата, с които училищата ще запомнят 2018 г., вероятно ще бъдат новите делегирани бюджети. За поне половината от тях, особено в малките населени места, новата система на финансиране може би означава повече пари. Усъвършенстваната формула разпределя средствата не само на брой ученици, както бе досега, но и на брой паралелки и според вида на институцията. Тя би следвало да диференцира училищата и по три други линии - според региона, според концентрацията на уязвими ученици, както и според наличието на специалности, за които се очаква глад за кадри. Кои училища колко ще получат над миналогодишния си бюджет, за какво ще използват допълнителните пари и как това ще се отрази на качеството на предлаганото образование?

.....................

Проектонаредбата на МОН, която ще стане факт вероятно до края на февруари, разписва детайлно параметрите на новата формула, по която занапред ще се разпределят делегираните бюджети. В нея училищата са разделени на 8 групи в зависимост от характеристиките на общините, в които се намират - населението и отдалечеността им от населено място с над 100 хил. жители. Най-голямо увеличение ще има за училища от осма група - това са общини с до 2 хил. жители, които се намират на над 160 км от областен град, както и общини с до 5 хил. души, намиращи се на поне 61 км от областен град. Най-малко допълнителни средства пък са планирани за школата в общини от първа група - с над 20 хил. жители и отстоящи на 20 км от областен град. В свой анализ от центъра за междуетнически диалог "Амалипе" са публикували таблица (виж карето), от която се вижда, че стандартът за ученик от училище от първа група е 1370 лв., от втора - 1393 лв. и т.н., а от осма група - 1534 лв. Стандартът за паралелка е от 6992 лв. (за 1-ва група) до 7831 лв. (за осма група), а за институция - между 33 и 37 хил. лв.

"Амалипе" са направили примерно изчисление на бюджета на произволно училище Х от община Нови пазар, попадащо в 4-та група. Ако м.г. то е получило по 1661 лв. за 70 свои ученици (в седем паралелки), т.е. общо 112 770 лв., то през тази година то ще получи общо 186 914 лв. (70 ученици по 1439 лв. + 7 паралелки по 7348 лв. + 34 683 лв. от стандарта за институция). Реално увеличението за учебното заведение излиза 74 хил. лв., или внушителните 65%. Увеличението е впечатляващо, но се оказва, че е такова само за най-малките училища. Какво се случва с останалите не толкова малки школа в малките населени места?



Любимец



Начално училище "Хр. Ботев" в гр. Любимец обучава около 200 ученици. Миналата година то е получило по 1700 лв. за всяко дете (толкова е бил стандартът за тогавашната пета група, в която е попадало), т.е. общо 340 хил. лв. Тази година по новата формула, според която то попада в 4-та група, нещата изглеждат малко по-различно - 200 ученици по 1439 лв. + 8 паралелки по 7348 лв. + 34 683 лв. от стандарта за институция, т.е. прогнозният бюджет му излиза 381 267 лв., което е 12% повече. Директорът Донка Козалиева споделя, че досега е нямала проблеми с изпълнението на делегирания бюджет. Въпреки това допълнителните пари, които ще получи учебното заведение по новите стандарти, ще му позволят да поеме спокойно всички свои задължения като работодател - да осигури целодневна организация на учебния процес, заплати за учителите, обновяване на материално-техническата база и т.н. "Много бавно ще се усети промяната, не е толкова лесно изведнъж да се коригират делегираните бюджети. Тя обаче е в правилната посока", разсъждава Козалиева. Според нея в случая е важно общините компетентно да насочат средствата към най-нуждаещите се училища на тяхна територия.

Козалиева се надява школото й да получи повече средства не толкова по линия на регионалния компонент, колкото заради наличието на много уязвими ученици в школото. Такива в началното училище са около 20% от децата. Каква ще е конкретната сума обаче, все още не е ясно, тъй като все още не е събрана пълна информация за образователния статус на родителите, от който ще се определя доколко едно училище е с концентрация на рискови деца.

Проектонаредбата на МОН разделя учебните заведения на 5 групи по още един показател - в зависимост от образователното ниво на семействата, според което ще се съди дали във въпросното училище се обучават твърде много рискови ученици. Най-много допълнителна помощ ще получават тези школа, в които родителите с начално (до 4-ти клас) и по-ниско образование са над 50%, а тези с основно (до 7-и клас) и по-ниско са 60% (първа група). По предварителни разчети по тази линия учебните заведения могат да получат 15 до 20% допълнително.



Тунджа



Най-голямото училище в община Тунджа, Ямболско, обучава 227 ученици, за които м.г. е получило по 2034 лв., т.е. общо 461 хил. лв. (без средства за целодневна организация, закуски и материално-техническа база). За 2018 г. то попада в пета група и бюджетът му излиза 442 хил. лв. (227 деца по 1463 лв. + 10 паралелки по 7467 лв. + 35 244 лв. от стандарта за институция), т.е. с 19 хил. лв. по-малко (Ако се включат средствата за закуски, база и целодневно обучение, разликата излиза на минус 15 хил. лв.). Просветният министър Красимир Вълчев вече обясни, че при някои училища действително може да се получат отрицателни разлики, но те при всички случаи ще бъдат компенсирани от общините. Дори и така обаче е видно, че новият модел на финансиране крие своите недостатъци, които вероятно ще се доусъвършенстват в бъдеще.

Зам.-кметът по образованието на община Тунджа Станчо Ставрев коментира, че реално от промяната на стандарта за ученик увеличената сума за 2018 г. за общината е само 61 260 лв. Това, грубо пръснато на 10 училища (без оглед на големината им), прави по 6126 лв. на школо. "Едно такова увеличение не е съвсем достатъчно за посрещане на предизвикателствата през 2018 г. - увеличение на учителски заплати, увеличени вноски за държавното обществено осигуряване, увеличени разходи за диференцирано заплащане, квалификации, назначаване на психолози, екипи по обхват, увеличена минимална работна заплата, а оттам и заплати на помощен персонал и т.н.", смята Ставрев. При намаление на бюджета с 15 351 лв. училището трябва или да се лиши от един преподавател, или да свие разходите за издръжка, сочат разчетите му. По думите му от тях е видно, че малкото училище може да си позволи да назначи психолог например, а малко по-голямото или средното по-трудно могат да си го позволят, след като обезпечат плащанията за основния педагогически персонал. И тъй като директорите спазват изискванията за обезпечение на учебния процес с педагози, обикновено недостигът се компенсира от издръжката на училището.

Според Ставрев правилната концепция може би била да се запазят достигнатите размери на стандарта за ученик за съответната група община, като след това се добави регионалният коефициент и се включат допълнителни механизми на финансиране, отчитащи спецификите и потребностите на образователната среда и на училището. За него раздробяването на стандарта на паралелки и институции де факто играе същата роля или подобна като условно постоянните разходи. "Ако в малкото училище са достатъчни петима педагози със средногодишен фонд приблизително 80 000 лв. (включително осигуровките), то в голямото педагозите вече ще са 20 с годишен фонд 380 000 лв. Колкото до стандарта за целодневна организация - досега той не стигаше да обезпечим заплатите на възпитателите. Тук регионалният коефициент трябваше да е в посока завишаване на средствата за обедно хранене", разсъждава зам.-кметът.

"Изводът, който с колегите правим, е, че промяната в механизма на финансиране в образованието дава възможност на малкото училище да оцелее, да посрещне новите предизвикателства и ангажименти, които динамиката в нормативната база му вменява. Това е добър инструмент за превенция на следваща вълна на оптимизация на общинските образователни инфраструктури, особено в малките населени места, където този процес е изключително болезнен. Посоката според нас е правилна, макар да има доста слабости. Трябва обаче този механизъм да бъде усъвършенстван и да бъдат погледнати по-детайлно потребностите на училищата между 200 - 400 ученици, да бъдат включени и допълнителни механизми на финансиране, които да отчитат повече специфики на училищата и на образователната среда", заключава Ставрев.



Средище



В основно училище "Цанко Церковски" в с. Средище, Кайнарджа (Силистренско) разликата между предишния и новия бюджет е много малка. Училището попада в осма група според новите правила. Ако през миналата учебна година то е получило по 2034 лв. за 203 деца, или около 413 хил. лв., то според новата формула бюджетът му би бил приблизително 419 хил. лв. (+ 6 хил. лв.). Директорът Милена Михайлова признава, че все още окончателният бюджет на училището не е изготвен от общината. "Все още не е ясно дали общината ще приложи регионалния коефициент (12% за осма група) за всички училища и после средствата ще се разпределят за всяко от тях поотделно, или той ще се изчислява индивидуално за всяко учебно заведение", коментира тя. Нейните предварителни очаквания са школото да получи почти същите средства като м.г. или поне малко повече. Допълнителните пари тя би използвала за заплащане на допълнителните дейности на учителите. В училището в с. Средище 90% от децата са с майчин език, различен от българския, което налага и допълнителни обучения за тях. Директорката също приветства реформата и се надява тя да продължи към насочване на допълнителните средства в системата именно за обезпечаване на допълнителните дейности.



РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Училищата получават средства според вида на учебното заведение още от 2014 г,. когато стандартът за институция бе въведен като задължителен допълнителен компонент от формулата на делегираните бюджети за условно-постоянни разходи. Т.г. на практика той се "завръща" като основен компонент. Общините пък вече ще могат да разпределят отпуснатите от държавата пари по задължителни и допълнителни компоненти в съотношение 85 към 15%. Т.е. възможността им да преразпределят между училищата намалява леко от 20 на 15%. Според Деян Колев от "Амалипе" това едва ли ще предизвика драма, тъй като и досега голяма част от общините не са използвали допълнителните компоненти от формулата (освен задължителния компонент с условно постоянни рaзходи). По думите му занапред кметовете може би ще преразпределят въпросните проценти към по-големите училища, за да ги компенсират при евентуално намаление на бюджета в резултат на новата формула. При някои от тях новият делегиран бюджет действително се оказва по-нисък от миналогодишния, но уверенията на министър Красимир Вълчев са, че в такива случаи отрицателната разлика ще се компенсира.



БЪДЕЩЕ

За момента промените в делегираните бюджети не са обвързани с качеството на образованието. МОН ще отпусне 90 млн. лв. допълнителни средства на училищата у нас за обезпечаване на новите стандарти, регионалния компонент и т.н., но срещу повечето пари никой не е длъжен да осигури по-високо качество. Мярката, препоръчана от Световната банка - промените в системата и наливането на пари в нея да бъдат обвързани с повишаване на резултатите на учениците - засега остава в бъдеще неопределено време.