:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,241,219
Активни 86
Страници 14,477
За един ден 1,302,066
Реконтра

Внимание! Катаджии в парка!

Бях в магазин за нови боти и нещо невидимо ме привлече към тези токове и грайфери! Веяния на епохата...
Тичах си за здраве в парка, когато внезапно от близките храсти изскочи катаджия и с риск да ме прасне по носа, размаха палка пред лицето ми.

- Отбийте тук, моля - посочи ми една пейка той. - И документите за проверка.

Учудих се, но помислих, че става въпрос за някаква рутинна полицейска работа, затова се подпрях на пейката и попитах:

- За какво става въпрос, господин полицай?

- За нарушения, господин гражданино - поклати глава той и ме изгледа от глава до пети. - Колан имаме ли?

- Моля? - не разбрах.

Катаджията се подсмихна, в смисъл, не му минаваха тия.

- Колан, питам, имаме ли?

Погледнах към анцуга, с който тичах.

- Ми, нямаме.

- Нямаме, значи - записа нещо в тефтерчето си катаджията. - А грайферите как са ни, имат ли 4 мм?

Вече съвсем се обърках.

- Какви грайфери, какво ми говорите?

Катаджията въздъхна, явно постоянно се сблъскваше с идиоти като мен, но какво да се прави - рискове на пагона!

- Грайферите на маратонките, с които тичате! - отчетливо каза той, сякаш обясняваше нещо на дете, което прекалено дълго е седяло на въртележката. - Хайде сега да вдигнем първо десен, а после и ляв крак, ако обичаме!

До такава степен не знаех какво се случва, че се подчиних. Катаджията огледа грайферите на подметките ми и звучно зацъка с език, беше крайно разочарован от мен.

- Изтъркани грайфери! Може ли такова нещо! - едва ли не съкрушен отбеляза той, след което продължи с присвити очи. - Изтърканият грайфер, гражданино, е равносилен на произшествие, това известно ли ни е?

Не издържах.

- Да, това ни е известно, но по-важното е известно ли ни е, че тичаме в парка, а не шофираме?

Катаджията обаче продължи, сякаш въобще не ме беше чул:

- Да не говорим, че всъщност ви спрях за съвсем друго нарушение.

Стана ми интересно.

- И какво ще да е то?

- Ей там на завоя, като се появихте, забелязах, че говорите по телефона в движение.

- Да, и какво от това? - попитах.

- Какво от това, какво от другото... - многозначително сви рамене катаджията, - ще се глобяваме за всичко - и започна да изброява на пръсти. - Значи, без колан сме, с изтъркани грайфери и говорим по телефона! То бива нахалство, бива, ама вашето е направо... Затова ви питам като човек, какво правим сега?

Усещах, че с нерви няма да спечеля нищо, затова реших да пробвам по другия начин.

- Вижте - подех спокойно аз, - ще ми обясните ли какво се случва, наистина нищо не разбирам.

- Случва се това, гражданино, че покрай тоя зелен билет, на нас, катаджиите, ще ни се разкаже играта! Пишеше го даже във вестника оня ден - 30 хиляди души са си купили зелен билет, вместо да си пердашат с колите. Аз разбирам, че е хубаво да е чист въздухът, нали, обаче ние, пътните полицаи, какво, на заплата ли да разчитаме в тия дни?

- Тоест - вметнах аз, - в дните със зелен билет сте решили да тормозите пешеходците, така ли?

- Не да тормозим пешеходците, гражданино - натърти катаджията, - а да ги пазим от такива като вас - нарушители с изтъркани грайфери, които говорят по телефона в движение и са без колани!

- И сега наистина очаквате да ви дам 20 лева? - попитах с недоумение аз.

- Не очаквам нищо - повдигна рамене катаджията, - в смисъл, ако искате ми дайте и 40, ваша си работа.

Огледах катаджията и по размера на шкембето му бързо прецених, че няма как да ме догони, особено в екипа ми за тичане. Затова най-любезно му кимнах и побягнах. Чух го да вика зад мен, но бях спокоен - щеше да ме стигне, ама някой друг път.

И чак след това се подхлъзнах и паднах, защото грайферите ми бяха изтъркани.
1231
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД