Служителите в Комисията за финансов надзор (КФН) стават едни от най-високоплатените чиновници у нас, а ръководството й вече получава възнаграждения, които са двойно по-високи от тези на премиера и по-високи от президента. Това става ясно от оповестените вчера основни заплати в институцията, след като от началото на тази година бе променен моделът на финансирането й.

КФН вече се издържа единствено от годишните такси, които трябва да превеждат поднадзорните компании - застрахователни и пенсионни дружества и инвестиционни посредници. Те бяха драстично увеличени от началото на годината - близо три-четири пъти, и годишно формират бюджет от 22 млн. лв. Той е двойно по-висок от досегашната издръжка на КФН, която се покриваше със субсидия от бюджета.

Председателят на КФН Карина Караиванова ще получава основно месечно възнаграждение в размер на 13 146 лв. Основното възнаграждение на тримата заместник-председатели ще бъде 12 003 лв., а петият член в ръководството на КФН ще получава 11 432 лв. Така шефовете на КФН успяха да си извоюват заплати почти като тези в управата на централната банка.

Значително са завишени и заплатите на служителите в комисията. Шефовете на дирекции ще получават 5133 лв. основна заплата, а актюерите - 4500 лв. Средната заплата на главните експерти става 2893 лв., а на младшите - 1472 лв.

Новият модел на финансиране на КФН, въведен със законови промени, бе мотивиран с европрепоръка комисията да се превърне в независим контролен орган, който да се самоиздържа, вместо да разчита на бюджетна субсидия. С вдигането на заплатите ръководството на КФН очаква да привлече квалифицирани експерти, които да получават заплати, съизмерими с възнагражденията на служители от надзираваните компании.

До момента в комисията са влезли 11.5 млн. лв. от такси на застрахователи, пенсионни дружества и инвестиционни посредници. "Не се наблюдава отлив на играчи в резултат на по-високите такси", заяви Карина Караиванова в отговор на въпрос дали по-малките компании няма да бъдат принудени да излязат от пазара. Очаква се обаче, че по-високите разходи на компаниите към надзорната комисия ще доведат постепенно и до поскъпване на услугите и таксите към крайните им клиенти.

ОПИТ

Карина Караиванова бе единствен кандидат за поста председател на КФН, номинирана от ГЕРБ. Тя бе одобрена от парламента в средата на 2016 г.,въпреки споровете около номинацията и процедурата по избора. Работила е основно в държавната администрация. Постъпва в Министерството на финансите през 2003 г. като редови експерт с ресор програма САПАРД и други европейски фондове. Издига се до директор на дирекция "Национален фонд" през 2011 г., а година по-късно за кратко бе заместник-министър на финансите при Симеон Дянков. Беше назначена на същия пост при Владислав Горанов с ресори управление на държавния дълг, международни финансови институции, Национален фонд и дирекцията "Държавни помощи и реален сектор". След като наследи в КФН бившия шеф Стоян Мавродиев обяви, че няма да прави ревизия на предишното ръководство.

.