Полският режисьор Кшищоф Кешловски е баща на трилогията за трите цвята, които повтарят знамето на Франция, за които пък се твърди, че символизират свободата, равенството и братството. В самите филми се разправя за жена, загубила съпруг и дъщеря в катастрофа, за мъж, който търси мъст, както и за съдия, обичащ да подслушва чужди разговори - каква е връзката между цветовете, братството и съдържанието на филма - всеки да гледа и да му мисли.

В плен на подобна идея от Столичната община са решили целият център на София да е издържан в 4 цвята. "Тентите и чадърите в летните градини на заведенията в центъра на София ще може да са само в четири цвята", пише "24 часа". Вестникът уточнява, че въпросните цветове ще са "перленобяло, рубиненочервено, перленоопалово зелено и антрацитносиво". Всичко това произлиза от "специални методически указания за визията на летните градини, които са част от проекта за нова наредба за рекламата и преместваемите обекти в София". Освен палитра от разрешени цветове в указанията са описани изисквания, с които се въвеждат например "минимално свободно пространство за пешеходци, вид на преградите за ветрозащита" и т.н. В регулация са дори размерите на масите и броят на столовете. Което си е хубаво - едно време нещата ставаха по-лесно, понеже изборът обикновено се изчерпваше с една възможност.

Пак в "24 часа" може да бъде видяна и новина, от която става ясно, че равенството от едно време е химера и за третата възраст - "Богатите" пенсионери вече над 50 хиляди, догодина пада таванът". Става дума за хората с максимална пенсия от 910 лв. Сред тях 5 пъти повече са мъжете и най-вече тези под пагон - военни, полицаи, съдебни охранители. "Над 40 на сто от учителите са пред пенсия" - в "Дума" - нямало да има камери в училища и градини, а щели да се подготвят антистрес програми за педагозите.

Изобщо свободният избор е хубаво нещо, но липсата на избор понякога е за предпочитане.