Александра е на 11 години. Живее в голям български град. Пети клас е. Всяка сутрин става в 6.15 ч. и след половин час тръгва към автобусната спирка. През зимата е тъмно, студено, мрачни силуети се разминават с Александра. Светлинки започват да просветват из жилищните блокове над нея, мъчейки се да прокудят несвършилата още нощ. Александра е дете, но няма право да спи.

В 7.30 ч. започва първият училищен час, в 7.20 ч. тя трябва да е в класната стая. Живее в квартал, училището е в центъра на града, нуждае се от около половин час за придвижване. Ако Александра учеше в квартално училище, сънят й щеше да бъде удължен едва с 15 минути. Звънецът и там бие в 7.30 ч.

Бащата на Александра е компютърен специалист. Започва работа в 10 часа. Майката е чиновник на административно гише, трябва да е на работното място в 9 ч. Сутрин майката става и изпраща Александра, понякога след това



ляга в затопленото от детето легло



Докато родителите едва се разбуждат, момиченцето им е стегнато в дрехи, обувки, "тактува" в ритъма на училищната дисциплина. В момента, в който възрастните хора започнат трудовия ден, при 11-годишната Александра той е почти преполовен.

За мнозинството родители описаният проблем е ясен и стар. Ако в началния етап учениците започват часовете след 8 часа, в следващите класове стартът е масово в 7.30 ч. А поне докъм 7-и клас децата са си все така крехки. Стават по тъмно, спят малко. Бродят из улиците сред глутници кучета и окъснели пияници. В 7.30 ч. училищата са единствените учреждения в страната, които работят. В никакъв случай проблемът не касае само градовете. В селата, където учениците са по-малко и би следвало времето да не е кът, често се става преди 6 ч. "Първата спирка на училищния автобус е в 6.25 ч.", казва Тихомир Трифонов, директор на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" в село Царев брод, област Шумен. Да си на 11 години и да ставаш преди 6 ч., когато природата още не се е събудила, крехкото ти телце да "марширува" под тежестта на раница сред тъма и пустош... - сбъркано е. Затова в последните пет години няколко родителски инициативи опитаха да преместят старта на учебния ден в прогимназиалния курс поне в 8 часа. Не успяха.

Но проблемът се и неглижира. Днешните възрастни "навремето" са се събуждали в същите ранни часове. "Е, какво пък, станахме хора, нали!", пренебрежително махат с ръка те. Забравят, че според всички статистики са представители на изключително болно физически и психически общество.

За учените и лекарите темата с ранното ставане е дискусионна. Всички са на мнение, че проблем са малкото часове сън, но не всички смятат, че самото ставане е беда. И насочват вниманието към късното лягане. Според проф. Румен Стаматов от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", специалист по възрастова и педагогическа психология, всичко би било наред, ако денят на децата преминава мотивирано и занимателно. За проф. Венета Божинова, началник на Клиника по нервни болести за деца в софийската болница "Св. Наум", проблемите са два. "В България е традиция училището да започва в 7.30 ч. и така трябва да е. Заради занималнята обаче се удължават часовете престой. Това е т.нар. целодневно обучение, натоварването е огромно - първият проблем. Вторият е, че много родители не знаят какво да правят с децата си, не умеят да ги възпитават, оставят ги късно вечер." Според Божинова детето трябва да спи най-малко 8 часа, иначе се натрупва хронична умора. За столичния психотерапевт Милена Манова стартът на учебните часове преди 8 ч. е издевателство над психиката.



Вредите касаят и тялото.



"Ако детето има хубав първи сън преди полунощ, секрецията на растежния хормон е по-пълноценна", твърди проф. Виолета Йотова, педиатър и ендокринолог. Според нея тийнейджърският сън трябва да е минимум 9 часа, събуждането следва да е с проясняването на деня, а училището да започва в 8-9 часа. Детският гастроентеролог доц. Миглена Георгиева пък казва, че малчуганът задължително трябва да закуси сутрин, като първото хранене е плътно. Но колко деца го правят в бързината в ранни доби?

Проф. Йотова, която е и шеф на Първа детска клиника във варненската болница "Св. Марина", отхвърля модерните теории, че детето трябва да бъде оставено да прави каквото си иска. "Правим малките част от живота на възрастните, а не бива", казва тя. Живяла е сред семейства в Западна Европа, участвайки в сравнителни междудържавни проекти. Тя е поредният специалист, който счита, че вина за проблемите носят родителите, защото не смогват да вкарат децата в леглото вечер. Пречката е ясна - компютри, телефони... Но за нея проблемът е специфично български: "Спомням си интересни данни. Беше 2010 г., сега сигурно положението е още по-лошо. Изследване показа, че 78% от 5-годишните българчета имат в стаята си телевизор, а 48% - компютър. В централната част на Мюнхен, място с висок стандарт - 9% компютър и 23% телевизор". Йотова разказва за холандско семейство, с което е контактувала пряко - компютърът и телевизорът отсъствали като елемент от възпитанието, в резултат на което децата спазвали режим да си лягат в 20.30 часа. В Австрия също се ляга около този час, впечатленията се потвърждават и от Швеция.



"Родителят определя стриктни граници на поведение на детето",



казва българката Диана Капитанска, жител на град Сундсвал и общински съветник там. Ако в шведско училище се появи сънен ученик, разказва тя, на мига училищното ръководство установява връзка с родителите, за да види какъв е проблемът. Ако детето се окаже болно, се полагат здравни грижи. "Дори има училищна стая, в която по преценка на преподавателите ученикът може да поспи един час. Целта е просто да не бъде изтърван от контрол", казва Капитанска.

Отговорностите несъмнено са в полето и на българските родители. Но дали те са съгласни със специалистите? Може ли у нас да се приложи чуждият опит? "Не вярвам учените, които така добре разбират теорията, да съумяват практически да накарат собствените си деца да спазват режим. Не са проблем само телефоните и телевизията. Мъжът ми се прибира в 19 часа от работа. Ако децата трябва да легнат примерно в 21 часа, имат ли те време да общуват с него? Учебните смени са две, постоянен режим не може да се установи. При втората смяна децата се прибират в 20 часа, да ги пращам веднага в леглото ли?



А семейна вечеря, игри, общуване... те кога?



И ние преди години ставахме рано, учехме на две смени, но родителите ни в масовия случай работеха докъм 17 часа - приберат се навреме, сготвят, организират дома... Сега за дом няма време, затова всички лягаме късно", споделя 43-годишната пловдивчанка Галина Петрова, майка на две деца.

Тя е права за много неща. Включително за втората смяна, чийто седми час свършва в 19.20 ч. Нормално е по това време да се вечеря, децата отдавна да щуреят, а те?! Как организацията на първата и втората смяна се отразява на учебния процес, е повече от ясно. "Началото на занятията в 7.30 ч. е стресиращо за учениците. По-голямата част от първия час преминава в "доспиване" с отворени очи - децата са по-мудни, трудно се организират, често думите ми минават през тях. На противоположния полюс са емоциите им през последния час на втората смяна - отново трудно се организират, този път заради превъзбуда и умора", казва Десислава Чернева, преподавател във варненската Хуманитарна гимназия. И припомня нещо, което май отдавна пропускаме: "Свикнали сме с твърдението, че децата между 7 и 19 години са преди всичко ученици. Забравяме, че те са нормални същества, които имат нужда от различни форми на общуване. Психическото им здраве ще бъде много по-устойчиво, ако се намали стресът от ранното ставане и вечерните учебни часове, а това би довело и до по-пълноценно организиране на свободното им време".

За сравнение - в Германия и Унгария часовете започват малко преди или след 8 часа, също и в Швеция, като началото е съобразено с придвижването на децата. В Русия първият звънец понякога бие в 9, във Великобритания и Франция - 8.30-9 ч., в Австрия в 8 ч. Няма я втората смяна. Детският сън очевидно е по-пълноценен. Сутрешното ставане е или като в България, или по-късно. Стартът на учебните занятия определено е по-щадящ навсякъде. В България



единствените, които успяват да наместят графиците според нормалните възприятия,



са частните училища. Там децата трябва да са по чиновете между 8.30 и 9 часа.

В момента Министерството на образованието и науката организира кампания за преминаване към едносменен режим в цялата страна. Срокът за въвеждането му първоначално бе 2021 г., после се отложи незнайно за кога. Би следвало да се предполага, че при едносменен режим времето и сградния фонд ще са организирани по-добре и часовете ще започват по-късно. Невинаги е така. Връщаме се пак в ОУ "Св. св. Кирил и Методий", село Царев брод, област Шумен. То е на едносменен режим, със занимални. Часовете започват в 7.35 и 7.40 ч. "Всичко сме оптимизирали до минута, за да могат децата вечер да се прибират по светло. Съобразено е със занятията, задължителната почивка, извозването на учителите и т.н. Опитахме в 8 без 15 ч. да почваме, но не можем", заявява директорът Трифонов. Положението в прогимназиалния етап на държавните и общинските училища на България накратко е следното: часовете започват в най-добрия случай в 8 ч.; това е възможно само ако няма втора смяна, но невинаги; да си поспиват, примерно докъм 7 часа, могат единствено деца, които живеят близо до школото. Има ли общинска власт, която се е съобразила с този факт при затварянето на стотици училища през последните десетилетия?

И все пак кога можем да очакваме разширение на сградния фонд в големите градове, за да отпадне двусменният режим? Отговорът е зареян в неясното бъдеще. В образователната стратегия на София срокове не са посочени, от нея става ясно, че под половината от школата са едносменни. "В Пловдив 17 от всичките 52 общински училища са на две смени. В държавните училища базата е голяма, а децата малко. Ако се обединят усилията, може да има ефект. Но така или иначе ни трябват поне две чисто нови сгради", заявява зам.-кметът на града Стефан Стоянов. "Средствата, необходими за Варна, на база на прогнозните анализи са близо 50 млн. лева", гласи становището на управата в морския град. При съседа Бургас са нужни 15 млн. лв.



Всички общини казват, че разчитат на централната хазна



Ще се дадат ли тези пари, кога и как - идея няма. От изявления на образователния министър Красимир Вълчев става ясно, че той вижда решение и в редуциране на приема, тоест пренаселените училища да записват по-малко деца. Това не само ще срещне яростна съпротива от ръководствата на такива училища, но би означавало и кардинална реформа спрямо приема. "На този етап няма регламент, по който това да се случи", признава зам.-кметът на Пловдив Стоянов.

Проблемите са толкова много и всеобхватни, че това чудно българско ноу-хау - уроци в 7.30 ч., изглежда като непоклатимо нематериално културно наследство. В образователната система адски прости неща се превръщат в изключително сложни.

А на Александра й се спи. По пътя за училище душичката й все още сънува... По същото време половината възрастни хора се радват на уюта на стаите, а другата половина я дебнат из боязливото й детско съзнание, пременени като престъпник, с когото се разминава в тъмнината. Като се разминава с хора, сърцето й всеки път подскача. Какъв ли уравновесен човек ще порасне? Тази почти Дикенсова картина се допълва от статистиката. Тя сочи трайно опустяване на класните стаи през годините поради демографски причини. Проблемът с "натовареността на училищната база" един ден може да се разреши от само себе си. Каква трагедия само!