Германия се е оплакала на българските власти, че значителен брой български пенсионери се лекуват в тамошни клиники, при това голяма част от тях са в последен стадий на болестта. Въпреки че там живеят приблизително толкова българи, колкото и в Испания, дълговете към Германия са несъразмерно по-големи от тези в Испания. Към Германия дългът е 128 млн. лв., докато към Испания е 23.1 млн. лв. На френски клиники дължим 38 млн. лв., а на австрийски - 22 млн. Тези детайли излязоха наяве около скандала с управителя на НЗОК проф. Камен Плочев и дълговете към европейски клиники, които са над 270 млн. лв.

Оплакването на Германия е известно поне от миналата есен, става ясно от стенограма на заседание на надзорния съвет на здравната каса от 13 септември 2017 г. За него разказва представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора на НЗОК Боян Бойчев, който е присъствал на разговорите с немските каси м.г. "Беше ми казано не много директно, че числата, с които немската страна разполага за разходите, показват, че има значителен брой пенсионери, които се лекуват в Германия и директно казаха - голяма част от тях са в последен стадий на болестта. Те казаха - защо български пенсионери се лекуват в Германия. Явно е, че те живеят там. Български пенсионер не може стандартно да си позволи да живее в Германия и казах - най-вероятно децата са там, теглят ги възрастните хора, лекуват ги както ги лекуват и след това предоставят сметката", обяснява Бойчев на заседанието.

В понеделник управителят на касата Камен Плочев хвърли бомбата, че премиерът му разкрил, че проблемът не е да платим парите, а "да пресечем източване на касата от български лекари, които работят в Европа и викат с рейсове определени хора, за да ги лекуват като спешни". Според "Медиапул" след това заседание на 13 септември здравният министър Красимир Ананиев е загатнал пред медии, че немската страна е готова да провери евентуални схеми за източване на касата, при което се облагодетелстват български лекари, работещи в германски клиники. Повече подробности обаче липсват.

Въпросното заседание е първото след избора на проф. Камен Плочев за управител на касата. Нито на него обаче, нито на 26 януари т.г., когато темата за дълговете към чуждите клиники отново е повдигната, Плочев взема някакво отношение. Седмици по-късно той изпраща самосиндикално писмо до парламента, с което иска актуализация на бюджета на НЗОК за разплащане с европейски клиники. Заради тази му инициатива здравният министър Кирил Ананиев поиска оставка на Плочев, но той не смята да я подава.

Според Ананиев проблемът е под контрол. И вчера министърът заяви пред Нова тв, че "нямаме проблеми да се разплащаме с нашите европейски партньори по отношение лечението на българските граждани. Освен това никой досега не ми е докладвал, че има някакъв проблем по отношение на това разплащане". Той потвърди, че чужди клиники искат авансови плащания, за да са сигурни, че ще си получат парите за лечението, но "това се отнася за всички граждани на ЕС и не е отношение към България".



КАЗУС

В темата беше замесен случаят на пациент, който така и не дочака белодробна трансплантация във Виена. Както "Сега" писа, съпругата на починалия съди МЗ за "незаконосъобразни действия, бездействие и неоснователно бавене на процедурата". Искът е за 500 000 лв. През 2016 г. Георги Хрисимов е кандидатствал през комисията за лечение в чужбина към МЗ за финансиране на белодробна трансплантация в Австрия, но не е дочакал операцията заради забавянето на комисията. Съпругата му Христина твърди, че това е единствената болница, която е приемала български граждани за белодробна трансплантация, но и тя вече не работи с българи. "Назначил съм проверка. До края на деня моите експерти ще ми докладват за проверката и аз ще предприема необходимите действия, ако има виновни лица", коментира по тези въпроси Ананиев пред Нова тв. До редакционното приключване на броя резултати от проверката не бяха оповестени.



ДИАЛОГ

На 26 януари т.г. зам.-министър Жени Начева, която е и председател на надзора на касата, отново заявява, че проблеми няма и по отношение на най-големите държави, на които дължим - Германия и Австрия, са проведени срещи и има споразумение за разсрочено плащане. "Какво ни дава тази информация? Виждаме тенденциите, но никъде аз не виждам предложение и по-скоро позиция доколко тези разходи са били ефективни, какъв е резултатът от тези разходи и какво може да бъде подобрено за настоящата година", реагира Боян Бойчев. На тези негови въпроси Жени Начева отговаря, че се готви друг по-подробен отчет.