|
| *** |
Добре, обаче практиката е доказала, че всичко е въпрос на подход. Как да подходим при приказките, та да станат интересни за нашите деца, за малките палавници? Сигурно сте забелязали, че съвременните малки палавници непрекъснато киснат пред компютрите, та са заприличали на малки възрастни, съвсем като в средновековната представа за децата. Отделяме главното, работещото и разработваме стратегия какъв трябва да е подходът, та да ги заинтригуваме тези дявол ги знае какви вече, но все така наши. За да стане по-ясно за какво иде реч, да преработим в съответния ключ класическата приказка за Дядовата ръкавичка:
Тръгна дядо за сервиз "Златица" да му ъпгредват компютъра. Добре, обаче нали дядо е стар, както редовно забравя да си пие гинко билобата, така забрави, милият, и компютъра, та тръгна с празни ръце.
Стоеше си компютърът на дядовата маса с разкачени периферни устройства и не щеш ли, дойде мишка. Огледа тя компютъра, забеляза, че е старичък, със захранване 350 вата, но все пак реши да се настани тук. Обаче първо почука по USB порта.
- Чук-чук-чук, кой живее тук?... Няма никой. Какво пък, тук ще ми бъде къщичка!
След малко дойде флашка.
- Чук-чук-чук, кой живее тук?
- Аз съм мишчица безжична, с две бутончета отпред, а ти кой си?
- Аз съм мъничката флашка, файлове различни пазя! Пусни ме в твоя компютър да живея!
- Влез, самичка ми е скучно.
След малко дойде оптичният диск.
- Чук-чук-чук, кой живее тук?
- Аз съм мишчица безжична, с две бутончета отпред!
- Аз съм мъничката флашка, файлове различни пазя!
- Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?
- Аз съм диск оптичен, на слънцето приличен! Пуснете ме във вашия компютър да живея!
- Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина.
След малко дойде мониторът.
- Чук-чук-чук, кой живее тук?
- Аз съм мишчица безжична, с две бутончета отпред!
- Аз съм мъничката флашка, файлове различни пазя!
- Аз съм диск оптичен, на слънцето приличен!
- Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?
- Аз монитор съм голям, но не съм бил хулиган! Пуснете ме във вашия компютър да живея!
- Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина.
След малко дойде клавиатурата.
- Чук-чук-чук, кой живее тук?
- Аз съм мишчица безжична, с две бутончета отпред!
- Аз съм мъничката флашка, файлове различни пазя!
- Аз съм диск оптичен, на слънцето приличен!
- Аз монитор съм голям, но не съм бил хулиган!
- Ами ваша милост кой е и защо ни безпокои?
- Аз клавиатура съм модерна, върша работа безмерна! Пуснете ме във вашия компютър да живея!
- Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина.
По едно време в стаята влезе дядото. Погледна той компютъра и плесна с ръце:
- Я виж ти, някой ми е ъпгрейднал старата бракма! Сега ще си чатя по интернет с внуците в Испания колкото ми душа иска!
|
| *** |
