Финалната схватка на "оскарите" е предизвестена - между "Формата на водата" и "Три билборда извън града". Това е битка между формата и съдържанието, между двата фундаментални вида кино - визуалното изкуство, в което е най-важна картината, срещу разказването на истории, за които имат значение персонажите, драматургията, диалогът. Филмът на мексиканеца Гийермо дел Торо е съвършен в първото и слаб във второто. Претендентът на Мартин Макдона очевидно е дело на човек с театрална закваска - в него няма компютърно дегизирани чудовища и водни стихии, тежки декори и добре изгладени ретрокостюми; единствените специални ефекти са два малки пожара. За сметка на това скоро няма да видите филм с толкова съвършен сценарий, драматургия, развитие на характерите и тънък черен хумор. Макдона е известен на родната публика - ако не от предишните си филми "В Брюж" и "Седемте психопата", то с многобройните си пиеси, поставяни на българска сцена - "Пухеният" и "Ръкомахане в Спокан" на Явор Гърдев, "Бившата мис на малкия град" на Гриша Островски, "Самотният запад" на Владимир Люцканов, "Палачи" на Стоян Радев (играе се в момента в театър "София").

"Три билборда извън града" е семпъл като зрелище, но дава надежда, че киното все още не е изчерпало смисъла си. Франсис Макдорманд, вече печелила Академичната награда за "Фарго" на съпруга си Джоел Коен, прави изключителна роля под режисурата на Макдона. Тя е майка от нисшите социални слоеве нейде в американската провинция (оригиналното заглавие е "Три билборда край Ебинг, Мисури", но българските дистрибутори явно се посвениха от каламбура). Дъщеря й в тийнейджърска възраст е изнасилена и убита по особено жесток начин на крайградското шосе. И тъй като цяла година разследването буксува, огорчената Милдред Хейс взема нещата в свои ръце. Тя публикува обвинения срещу градската полиция с огромни червени букви на трите билборда, изоставени от десетилетия, но удобно намиращи се на местопрестъплението. Това, което започва като бунт на една жена срещу системата, скоро обхваща целия град. Малко заспало градче, в което всички се познават: Ебинг, на г*за на географията.

Шефът на полицейския участък (Уди Харелсън), директно адресиран в обвинението, умира от рак. Самата Макдорманд е разведена съпруга, лоша майка и сприхава мъжкарана, не точно олицетворение на добротата и справедливостта. Тя и не търси справедливост, а възмездие. По условие зрителят симпатизира на нея и нейната кауза, но тя не е водена от желанието за правосъдие, а от гняв. Героинята претърпява сериозно развитие и метаморфози в 115-те минути на филма. И не е единствената.

С изключение на Макдорманд останалите важни роли се играят от актьори-абонати на Макдона - от отличния "В Брюж" и по-слабия "Седемте психопата". Тук психопатите са поне петнайсетина - в Ебинг никой не е благовъзпитан, добросърдечен, висококултурен или дори просто нормален. Над останалите градски чешити се откроява Сам Рокуел, безапелационно "Оскар"-ов като ченгето-грубиянин, произнасящо култовата реплика "ще се ебаваш ти с полицията на Ебинг, а?" (преводачът очевидно не е чак толкова свенлив). Но главната заслуга "Три билборда извън града" да превзема ума и сърцето, е на Макдона. Не помня откога по българските екрани не е имало филм с толкова ярки, пълнокръвни и реалистични герои и ситуации; нищо общо с картонените фигурки в повечето блокбъстъри (такива са и героите във "Формата на водата"). Нищо човешко не им е чуждо: нито лошо, ни добро. По концепция, а и по локация, "Три билборда" е постмодерен уестърн. Милдред Хейс е самотният ездач срещу залеза. В края на историята тя намира неочакван съюзник, а аз на 4 март ще викам за ирландеца.

Подкрепете "Три билборда извън града" и вие, като гледате този прекрасен филм не на компютъра си, а в киносалон преди церемонията за "Оскарите". Защото ако никой не си купува билет за качествените филми, дистрибуторите съвсем ще ни оставят на диета от комиксови адаптации и супергерои.