|
| Резерватът "Пълнигуша". |
- Къде отивате?
- Вкъщи. От години работя по разните чужбини, пътувах, обикалях, всичко видях. И сега реших да се върна тука - да помогна на родината, на хората и на държавата. Имам и парите, и опита.
- Ти сериозно ли мислиш да направиш това?
- Да, за това се връщам.
Онези се спогледаха.
- Нещата се промениха значително през последните години. Тука не можеш ей така да се завръщаш, когато ти хрумне. Тази държава, която помниш, отдавна я няма.
- Хубава работа! Какво толкова е станало, къде е държавата!
- Няма я. Тука има само едно нещо - резерват за олигарси. Отглеждаме ги, охраняваме ги и после ги пускаме по широкия свят.
- Не може да бъде това!
Те пак ме огледаха внимателно.
- Може, бе човек! Всичко може тука. Не е разрешено, но не е и забранено.
- Не думайте! - викам. - Възможно ли е изобщо нещо такова да се случи в прекрасната ни страна!
Те искрено се смеят.
- То вече друго няма. Един безплатен приятелски съвет - ако искаш да си живееш живота, вземи си багажа и веднага се махай!
Не отстъпих и един милиметър.
- Кажете какво толкова има, че му викате резерват за олигарси?
- Олигарси има, бе, човек! И всичко е подредено те да се чувстват добре, да се забавляват, живота си да живеят.
- Е - казвам - не може всички да са олигарси. Все има и обикновени хора, нали?
- Има, ама те са обслужващ персонал, охрана и масажисти, тях никой за нищо не ги брои. Иначе цялото внимание е насочена само и единствено към олигархията.
- Чакайте малко! - спирам ги аз. - Искате да кажете, че тука вече няма власт, няма република, нищо няма!
- Има, всичко има!
- А съд, полиция и другите органи?
- Всичко има, бе, брат ми! Олигархията си направи собствен съд, собствена прокуратура, своя полиция. Имат си администрация, министри - всич-ко!
- А болниците, училищата - и те ли са на олигархията? - питам.
- Не всички. Повечето от тая сфера е оставена на простолюдието. Олигарсите си имат свои учители, свои университети, други болници, ако щеш - изцяло друга администрация работи за тях.
- Ами законите - не са ли еднакви за всички!
- Ето, този наивитет ни съсипва! Разбира се, че законите са за всички, но за олигарсите действат по друг начин, друга е системата за тях. Други присъди получават, друго отношения, друга храна.
- А хората, какво става с хората? Няма ли свобода на словото!
- Свобода на словото има колкото си искаш. Но хората не я ползват, за да не загубят другите си свободи. Виж, ако говорим реално - по документи то и държава има. Само че институциите не работят за човека. И народът страда. Схващаш ли?
- Добре - викам - аз идвам с парите и с акъла си, да давам и да помагам. И това ли не може?
Те кимат уморено.
- Може, бе, човек. Ще те захапят още в секундата, в която се качиш в първото такси, а до една седмица ще те оглозгат до кокал. Такива като тебе са най-лесната мишена тука.
- Ясно. Последно да попитам - ако обикновеният човек има сериозни проблеми, как се оправя?
- По един или друг начин всичко се оправя. По принцип винаги е по другия начин.
Въздъхнах и си взех куфара.
- Вие всички ли предупреждавате така детайлно?
- Не, само българите. Чужденците ги пускаме без проблеми. Първо, идват за кратко, и второ - никога няма да разберат това, което обясняваме.
- Добре - викам, - но едно нещо не го разбрах. Защо му викате резерват за олигарси, а не резерват за народа?
- Някак си не е демократично - викат ми те. - Ще личи.