Малцина вече помнят, но забележителният ни музикант Васко Пармаков (лека му пръст) пишеше и разкази. Издаде книжка преди няколко години, "Аз и майор Блюхер". Четиво стряскащо, тук-там пророческо. Едно разказче от там можем да наложим върху онзиденшните резултати от проучването, направено от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа между 2000 учители и родители.

Изводът от проучването беше: "Авторитетът на родителите в семейството пада". При Пармаков един от текстовете бе за ошашавено семейство от мразещи се, отвратени от другите, отричащи всичко родители. Те имаха син, който мразеше тях и цялото битие. Но родителите все пак, следвайки стереотипите, бяха създали дете, щото "така се прави". Тоест възпроизвели се бяха. Синът им обаче - агресивно асоциален, социопат отвсякъде, нямаше никакво намерение да се възпроизвежда - всичко му беше криво и безсмислено, освен дребните сетивни кефове.

Не знам помните ли какво подхвърли жената, обвинена в убийство на дядото в "Люлин", и държала трите си деца в изолация, без училище, когато я водеха полицаите. На въпроса защо не си е дала децата да се изучат, тя подхвърли нещо такова: Ненавиждам българското училище, в него има много насилие. Тоест тази, предприела насилие към децата си и дядо им, си беше намерила оправдание и алиби за отказа си от социалните норми и здравия консерватизъм.

Друг основен извод от горецитираното изследване бе, че сме в някаква обща европейска тенденция, но се развиваме с изпреварващи темпове в нея. Тоест в нещо надбягваме останалите европейски държави. Този извод на въпросното проучване, е че в отношенията деца-родители се налагат все повече "партньорски" и "приятелски" отношения. Изглежда уж добро нещо. Но не е. "Приема се, че двата обекта - деца-родители, са "полярни". Тоест едните са авторитет и възпитател, което в лошия вариант води до манипулация на децата и потискане на волята им, но в добрия - до изграждане на здрави стереотипи. Пък другият път на развитие е либерализацията на отношенията - тогава във връзката "дете-родител" се стига до изравняване на нивата на влияние. Стига се и до изпреварващо нарастване на влиянието на детето над родителя. Ето, тъкмо в тази тенденция България изпреварва останалите европейски държави. Какво според изследването означава това?

Означава, че често гласът и волята на децата



са определящи за традиционно вземани в миналото



от родителите им решения - "къде да почиват, какво да обядват, как да се забавляват, какво да слушат и кога да мълчат." И че е "станало правило да няма правила" - за лягане, за участие в домашните задължения, за поемане и носене на отговорност при грешки и неприемливи деяния. Че е налице "отказ от активно възпитание в ценности - семейни, обществени, морални, човешки."

Но отсъствието на възпитание също е възпитание, са казва в изследването. Само че възпитание, което възпитава в непукизъм към задълженията, в пренебрегване на другите, "в отлагане и отказ от решаване на проблемите", в търсене на вината винаги у другите, в безкритичност към себе си.

Повестта на Елин Пелин "Гераците" разказва за разпада на селския патриархален модел. Живее си задружно едно голямо селско шопско семейство, това е основата. Всъщност селски са били 80 от населението ни тогава. Но всичко в един момент свършва. Умира старият Герак, братята се изпокарват, а непрокопсаникът Павел, развратен от привидната лекота на живота в големия град, досъсипва морално и всякак фамилията.

Навремето ни учеха, че за този разпад е виновен капитализмът. Вярно, но от една гледна точка - че машинното производство катализира процесите, премества цели популации и разбива стария бит и стария морал. А че е разпад изобщо, не е вярно, защото иначе не би имало постъпателност на цивилизацията. Просто процесът удря морала там и у този, където е най-слабо. При Елин Пелин това е Павел. Неприемането на новото с възторг не значи, че трябва да орем с волове и днес, за да запазим морала, както призоваваше Лев Толстой или практикуват амишите в САЩ.

Либералният педагогически модел,



който нахлува в семейството по цял свят днес,



очевидно е световна тенденция. Светът ще намери неутрализация на негативите на процеса, както и ще вземе позитивното от него. Надявам се. Фактът обаче, че в България нахлува изпреварващо, означава, че сме нещо като Павел на Гераците - най-податливи на негативите, без да сме открили как да отсеем доброто.

Запитвали ли сте се защо най-богатите и аристократични фамилии изпращат децата си от ранна възраст в прочути със строгостта си лицеи и пансиони? И плащат луди пари, за да третират питомците им там като редници новобранци първи месец обучение - дрехите сгънати под конец, четката за зъби на три сантиметра от пастата, ставане в 6.30? Защото ще научат много науки и езици ли?

И за това, разбира се. Но главното e друго. Защото консерватизмът в педагогиката гарантира запазване на поколенията от ранно изхабяване, от употреба на удоволствието преди да си изградил навици за неговия контрол, учи на труд, организация на собственото време. Родителските поколения на българския преход, стресирани от нахлулия модел така, както селото на Гераците беше стресирано от машинния галоп на цивилизацията и изкушенията на "лекия" градски живот, се оставиха на новото. С най-ниска доза критичност, може би от страх да не ги обявят за ретрогради.

Затова поведохме в Европа по един показател. Но поведеш ли по-знаещи и можещи от тебе, е за стряскане, не за ура.