|
| Гинка Върбакова |
По закон по сделката становище трябва да дадат Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В неделя премиерът нареди проверки да направят и ДАНС, и НАП. Данъчните вчера изпълниха нареждането, но отказаха да дадат подробности. Върбакова вчера уточни, че всички висящи задължения на нейни фирми към хазната вече са погасени. А и финансирането на сделката се осигурява чрез заем, а не със собствени средства. Така че, дори НАП да установи нарушения, тя може да санкционира фирмата, но не и да спре сделката. За работата на ДАНС по принцип нищо не се съобщава, а и не е ясно как и на какво основание службата би могла да се намеси в случая.
Според Гинка Върбакова за продажбата на ЧЕЗ не се изисква одобрението на КЕВР. Думите й бяха потвърдени и от Пламен Младеновски от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" към КЕВР. Пред Би Ти Ви той посочи, че ако продажбата стане по същата схема, по която беше продаден Е.ОН преди години, КЕВР няма правомощия да се произнася по сделката. Тогава, както и в случая с ЧЕЗ, като залог за привлечения капитал се използваха акциите на дружеството. В такъв случай няма основания за доказване на опита на компанията и промяна на лиценза. Подобна процедура би се наложила единствено ако като обезпечения към банката, която финансира сделката, се заложи част от електроразпределителната мрежа.
КЗК едва ли ще има основание да се противопостави на сделката, тъй като не се променя делът на ЧЕЗ на пазара. КФН пък ще следи дали евентуално новият собственик на ЧЕЗ ще отправи честно и прозрачно търгово предложение към по-малките акционери, ако реши да изкупи дела им. Върбакова каза, че това ще бъде сторено. Така че и тук пречка едва ли ще има, поне до финализиране на сделката.
Вчера президентът Румен Радев също се присъедини към притеснените, че важно за националната сигурност дружество се купува от неизвестна малка фирма, и покани на среща председателя на КЕВР Иван Иванов. На нея той изразил загрижеността си от липсата на достатъчно информация, както и на прозрачност в процеса на придобиване на активите на една от най-големите компании в стратегически сектор като енергетиката. На срещата между двамата са били обсъдени и отговорностите на КЕВР по Закона за енергетиката, пише в официалното съобщение на президентството.
Офшорни съмнения витаят около сделката за ЧЕЗ
Чешкото издание "Лидове новини" обяви, че "Инерком" има задгранични помощници във финансирането
Случаят с продажбата на активите на ЧЕЗ в България на новоизлюпената фирма от Пазарджик "Инерком" продължава да се заплита, а въпросителните около купувача се роят. Собственичката на фирмата Гинка Върбакова реши да излезе на светло и да се опита да разсее съмненията около мътната сделка. В интервю за Нова тв тя заяви, че компанията й не е фасада, прикриваща реалния купувач на най-голямата електромрежа в България. "Аз съм крайният собственик. Това се вижда от Търговския регистър. Крайният собственик в Търговския регистър съм аз", натърти Върбакова.
Тя описа процедурата за активите на ЧЕЗ у нас като дълга и сложна, но достатъчно открита, въпреки че в петък чешкият бизнесмен Яромир Тесарж, който е собственик на "Енерго-Про" и бе един от кандидатите за бизнеса на ЧЕЗ, директно заяви, че сделката е непрозрачна.
Покупката на активите на ЧЕЗ ще стане с привлечено финансиране с банков кредит от международна банкова институция, която към момента, за съжаление, не мога да разкрия, изтъкна Върбакова. Запитана какви гаранции е представила пред банката "Инерком" - фирма на няколко месеца без никаква дейност, бизнесдамата обясни, че "Практиката при такъв вид финансиране е да бъдат залагани акциите на дружеството, което се придобива, това е напълно позната във финансовите среди практика".
Но часове след нейните уверения се появиха и други обяснения за финансирането на сделката. Почти половината от парите за закупуването на активите на ЧЕЗ са кредити, осигурени чрез офшорни фирми, съобщи Веселин Вачков, директор на "Лидове новини". Вестникът е собственост на бизнес групата на чешкия премиер Андрей Бабиш. Мажоритарен собственик на ЧЕЗ е чешката държава. "Фирмата купувач - според информациите, които има на разположение Надзорният съвет на ЧЕЗ в Прага, е предложила комбинирано финансиране от няколко източника - първо, става дума за собствени средства на фирмата, след това за банкови гаранции и накрая - почти половината от цената, е финансирана чрез кредит от офшорни фирми", разясни Вачков пред БНР. "Една от офшорните фирми се казва "Ескорт Трейд" и неин собственик е руско-грузинският милиардер Паата Гамгонешвили, чието име фигурира в разследването "Парадайз Пейпърс". В късния следобед от "Инерком" обаче настояха, че в бизнеса им и в покупката на активите за ЧЕЗ няма офшорки и скрити играчи.
В интервюто си пред Нова Гинка Върбакова отрече да се е възползвала от дългогодишното си познанство с енергийния министър Теменужка Петкова, която подаде оставка след новината за сделката на ЧЕЗ.
Собственичката на Инерком изтъкна, че цялата процедура се е провела по чешките закони и че "цялата сделка и разговори бяха в Прага и българското правителство, български министри или български политически лица не са имали абсолютно никаква информация за нея. Това е една частна сделка". Същото изтъкнаха в петък вечерта и от правителствената пресслужба. "Правителството няма отношение по сделката между двете частни компании, но ще използва ресурса си да провери всички обстоятелства и да гарантира енергийната сигурност", заявиха от кабинета.
Все пак премиерът Бойко Борисов прикани ДАНС и НАП да проверят сделката и кандидат-купувача. Подобен анализ трябва да направят и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и от Комисията за финансов надзор. "Сделката за ЧЕЗ се извършва в Чехия. Така както сделката с Нова телевизия, за равностойни суми. Тя се продаде за 185 млн. евра, умножено по две - 370 млн. лв. По тази логика ние що не си я одържавихме, да си имаме още една държавна телевизия? И някой разбра ли от нас кога и къде се продаде. Същото е и с ЧЕЗ", обобщи Борисов пред младежката организация на ГЕРБ - Сандански.
В същото време чешката държавна компания ЧЕЗ обяви, че не се съмнява в способността на "Инерком" да плати активите и да управлява добре електроенергийното дружество. Пред БНР говорителят на компанията Алис Хоракова казва, че всички компании, включени в процеса по продажбата, преминаха през проверка за изпълнението на критериите, която беше направена от ЧЕЗ. "Също така банките, които са ангажирани в процеса, направиха свои проверки, както изисква законодателството. Надзорният съвет на ЧЕЗ получи няколко независими доклада, свързани с плащанията на "Инерком". "Ние не очакваме спиране или връщане на сделката", обобщи тя.
ИНВЕСТИЦИИ
Преди малко повече от година КЕВР провери инвестициите на трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". Тогава експертите установиха разминаване между плановете и реалните инвестиции по мрежата. Затова и регулаторът преразгледа исканията за промяна в цената на тока. В справка за "Инвестор" от ЧЕЗ са отчели, че в периода 2015-2016 г. за нови съоръжения и присъединяване към мрежата са отделили 81.25 млн. лв., което е с 14.2 млн. лева над планираните средства.
Инвестициите на ЧЕЗ до края на 2017 г. ще достигнат 141 млн. лв., става ясно от отчет на компанията пред Народното събрание през есента на миналата година. Това е последната налична информация, свързана с вложенията на ЕРП-то. Към началото на октомври вече са изпълнени проекти за 67.8 млн. лв. От компанията неотдавна се оплакаха, че един от проблемите пред дружеството в последните години е свързан с изкупуването на съоръжения. Затова и през 2016 г. "ЧЕЗ България" изтегли заем от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 116 млн. лв.
От отчета на компанията пред депутатите става ясно, че дружеството е инвестирало 10.6 млн. лв. за изнасяне на електромерни табла и 10.4 млн. лв. за нови присъединявания в същия период.
ЛИЦЕНЗИ
Не е ясно дали ще се наложи прелицензиране на дружествата от групата на ЧЕЗ. Ако купувачът е заложил само акции, за да получи банково финансиране, това няма да се наложи. Ако обаче е заложил други активи, може да се стигне и до такъв развой. Справка на в. "Сега" в регистрите на КЕВР показа, че "ЧЕЗ Разпределение България" например работи по лиценз до 12.08.2039 г. От своя страна "ЧЕЗ Електро България" има два лиценза - за обществено снабдяване с ток и за доставка на ток от последна инстанция. Първото разрешително също е със срок 12.08.2039 г., а второто е до 30.06.2041 г. Лицензът на "ЧЕЗ Трейд" изтича след 05.10.2024 г.
Тя описа процедурата за активите на ЧЕЗ у нас като дълга и сложна, но достатъчно открита, въпреки че в петък чешкият бизнесмен Яромир Тесарж, който е собственик на "Енерго-Про" и бе един от кандидатите за бизнеса на ЧЕЗ, директно заяви, че сделката е непрозрачна.
Покупката на активите на ЧЕЗ ще стане с привлечено финансиране с банков кредит от международна банкова институция, която към момента, за съжаление, не мога да разкрия, изтъкна Върбакова. Запитана какви гаранции е представила пред банката "Инерком" - фирма на няколко месеца без никаква дейност, бизнесдамата обясни, че "Практиката при такъв вид финансиране е да бъдат залагани акциите на дружеството, което се придобива, това е напълно позната във финансовите среди практика".
Но часове след нейните уверения се появиха и други обяснения за финансирането на сделката. Почти половината от парите за закупуването на активите на ЧЕЗ са кредити, осигурени чрез офшорни фирми, съобщи Веселин Вачков, директор на "Лидове новини". Вестникът е собственост на бизнес групата на чешкия премиер Андрей Бабиш. Мажоритарен собственик на ЧЕЗ е чешката държава. "Фирмата купувач - според информациите, които има на разположение Надзорният съвет на ЧЕЗ в Прага, е предложила комбинирано финансиране от няколко източника - първо, става дума за собствени средства на фирмата, след това за банкови гаранции и накрая - почти половината от цената, е финансирана чрез кредит от офшорни фирми", разясни Вачков пред БНР. "Една от офшорните фирми се казва "Ескорт Трейд" и неин собственик е руско-грузинският милиардер Паата Гамгонешвили, чието име фигурира в разследването "Парадайз Пейпърс". В късния следобед от "Инерком" обаче настояха, че в бизнеса им и в покупката на активите за ЧЕЗ няма офшорки и скрити играчи.
В интервюто си пред Нова Гинка Върбакова отрече да се е възползвала от дългогодишното си познанство с енергийния министър Теменужка Петкова, която подаде оставка след новината за сделката на ЧЕЗ.
Собственичката на Инерком изтъкна, че цялата процедура се е провела по чешките закони и че "цялата сделка и разговори бяха в Прага и българското правителство, български министри или български политически лица не са имали абсолютно никаква информация за нея. Това е една частна сделка". Същото изтъкнаха в петък вечерта и от правителствената пресслужба. "Правителството няма отношение по сделката между двете частни компании, но ще използва ресурса си да провери всички обстоятелства и да гарантира енергийната сигурност", заявиха от кабинета.
Все пак премиерът Бойко Борисов прикани ДАНС и НАП да проверят сделката и кандидат-купувача. Подобен анализ трябва да направят и от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и от Комисията за финансов надзор. "Сделката за ЧЕЗ се извършва в Чехия. Така както сделката с Нова телевизия, за равностойни суми. Тя се продаде за 185 млн. евра, умножено по две - 370 млн. лв. По тази логика ние що не си я одържавихме, да си имаме още една държавна телевизия? И някой разбра ли от нас кога и къде се продаде. Същото е и с ЧЕЗ", обобщи Борисов пред младежката организация на ГЕРБ - Сандански.
В същото време чешката държавна компания ЧЕЗ обяви, че не се съмнява в способността на "Инерком" да плати активите и да управлява добре електроенергийното дружество. Пред БНР говорителят на компанията Алис Хоракова казва, че всички компании, включени в процеса по продажбата, преминаха през проверка за изпълнението на критериите, която беше направена от ЧЕЗ. "Също така банките, които са ангажирани в процеса, направиха свои проверки, както изисква законодателството. Надзорният съвет на ЧЕЗ получи няколко независими доклада, свързани с плащанията на "Инерком". "Ние не очакваме спиране или връщане на сделката", обобщи тя.
ИНВЕСТИЦИИ
Преди малко повече от година КЕВР провери инвестициите на трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". Тогава експертите установиха разминаване между плановете и реалните инвестиции по мрежата. Затова и регулаторът преразгледа исканията за промяна в цената на тока. В справка за "Инвестор" от ЧЕЗ са отчели, че в периода 2015-2016 г. за нови съоръжения и присъединяване към мрежата са отделили 81.25 млн. лв., което е с 14.2 млн. лева над планираните средства.
Инвестициите на ЧЕЗ до края на 2017 г. ще достигнат 141 млн. лв., става ясно от отчет на компанията пред Народното събрание през есента на миналата година. Това е последната налична информация, свързана с вложенията на ЕРП-то. Към началото на октомври вече са изпълнени проекти за 67.8 млн. лв. От компанията неотдавна се оплакаха, че един от проблемите пред дружеството в последните години е свързан с изкупуването на съоръжения. Затова и през 2016 г. "ЧЕЗ България" изтегли заем от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 116 млн. лв.
От отчета на компанията пред депутатите става ясно, че дружеството е инвестирало 10.6 млн. лв. за изнасяне на електромерни табла и 10.4 млн. лв. за нови присъединявания в същия период.
ЛИЦЕНЗИ
Не е ясно дали ще се наложи прелицензиране на дружествата от групата на ЧЕЗ. Ако купувачът е заложил само акции, за да получи банково финансиране, това няма да се наложи. Ако обаче е заложил други активи, може да се стигне и до такъв развой. Справка на в. "Сега" в регистрите на КЕВР показа, че "ЧЕЗ Разпределение България" например работи по лиценз до 12.08.2039 г. От своя страна "ЧЕЗ Електро България" има два лиценза - за обществено снабдяване с ток и за доставка на ток от последна инстанция. Първото разрешително също е със срок 12.08.2039 г., а второто е до 30.06.2041 г. Лицензът на "ЧЕЗ Трейд" изтича след 05.10.2024 г.
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
Сделката за ЧЕЗ поражда серия въпроси:
- Каква ще е съдбата на заема към ЕБВР в размер на 116 млн. евро, при положение че "Инерком" не е стратегически инвеститор. По неофициална информация в договора на компанията с ЕБВР има клауза, че ако ЧЕЗ продаде бизнеса си в България на нестратегически инвеститор, то заемът ще трябва да се върне предсрочно;
- Сделката включва ли и сумите по инвестиционната програма на дружеството. Всяка година компанията трябва да направи определен разход за вложения, на базата на който се определят и цените за бита и фирмите;
- Каква част от сумата по сделката е банково финансиране, има ли и други кредитори и какъв е делът на съучастието на "Инерком";
- ЧЕЗ води арбитражно дело срещу България във Вашингтон за стотици милиони евро. Как е регламентирано разпределението на плащанията при евентуална осъдителна за държавата присъда? Искът е заради поредица от действия на българските институции, които са в ущърб на работата на ЧЕЗ в България.
В. "Сега" отправи тези въпроси към пресофиса на "Инерком". До редакционното приключване на броя отговори не бяха получени.
- Каква ще е съдбата на заема към ЕБВР в размер на 116 млн. евро, при положение че "Инерком" не е стратегически инвеститор. По неофициална информация в договора на компанията с ЕБВР има клауза, че ако ЧЕЗ продаде бизнеса си в България на нестратегически инвеститор, то заемът ще трябва да се върне предсрочно;
- Сделката включва ли и сумите по инвестиционната програма на дружеството. Всяка година компанията трябва да направи определен разход за вложения, на базата на който се определят и цените за бита и фирмите;
- Каква част от сумата по сделката е банково финансиране, има ли и други кредитори и какъв е делът на съучастието на "Инерком";
- ЧЕЗ води арбитражно дело срещу България във Вашингтон за стотици милиони евро. Как е регламентирано разпределението на плащанията при евентуална осъдителна за държавата присъда? Искът е заради поредица от действия на българските институции, които са в ущърб на работата на ЧЕЗ в България.
В. "Сега" отправи тези въпроси към пресофиса на "Инерком". До редакционното приключване на броя отговори не бяха получени.
Грузинската връзка в покупката на ЧЕЗ
Грузинска връзка в покупката на ЧЕЗ България от "Инерком", според чешкото издание "Лидове новини" е руско-грузинският бизнесмен Паата Гамгонеишвили, твърди "Лидове новини".
Паата Гамгонеишвили е познат у нас като съдружник в Стоков базар "Илиянци" и доскорошен съсобственик на столичния мол "Парадайз център".
Името му фигурира в съвета на директорите на фирмата "Булреал", която през 2007 г. стана едноличен собственик на капитала на "Илиянци", след като купи и последната държавна акция в тържището. Собственик на "Булреал" е "Бул пропeрти", в чийто директорски борд са Гамгонеишвили заедно с Йосиф Блаошвили, Арие Мегре, Борис Милер и Николас Фернандес де Ретана. Първите трима имат дялове и в дружеството "Булфелд", еднолична собственост на "Бул дом" - инвеститор в столичния "Парадайз център". Изграждането на мола започна през 2010 г. и бе финансирано със собствени средства на инвеститора и кредит от 59 млн. евро от "Уникредит Булбанк". При отпускането му през 2011 г. е учреден залог върху дружеството собственик на мола - "Булфелд", а самото то е оценено на 150 млн. евро. Шест години по-късно, в края на 2017 г., Парадайз център бе продаден на южноафриканската компания NEPI Rockcastle за 252.9 млн. евро.
Руско-грузинските собственици на Стоков базар "Илиянци" са инвеститори чрез "Магна МК" и в Парадайз тауър - 215-метров небостъргач (в непосредствена близост до едноименния мол), чието изграждане бе одобрено през миналата година от Столична община, въпреки недоволството на живеещите в района.
Паата Гамгонеишвили е познат у нас като съдружник в Стоков базар "Илиянци" и доскорошен съсобственик на столичния мол "Парадайз център".
Името му фигурира в съвета на директорите на фирмата "Булреал", която през 2007 г. стана едноличен собственик на капитала на "Илиянци", след като купи и последната държавна акция в тържището. Собственик на "Булреал" е "Бул пропeрти", в чийто директорски борд са Гамгонеишвили заедно с Йосиф Блаошвили, Арие Мегре, Борис Милер и Николас Фернандес де Ретана. Първите трима имат дялове и в дружеството "Булфелд", еднолична собственост на "Бул дом" - инвеститор в столичния "Парадайз център". Изграждането на мола започна през 2010 г. и бе финансирано със собствени средства на инвеститора и кредит от 59 млн. евро от "Уникредит Булбанк". При отпускането му през 2011 г. е учреден залог върху дружеството собственик на мола - "Булфелд", а самото то е оценено на 150 млн. евро. Шест години по-късно, в края на 2017 г., Парадайз център бе продаден на южноафриканската компания NEPI Rockcastle за 252.9 млн. евро.
Руско-грузинските собственици на Стоков базар "Илиянци" са инвеститори чрез "Магна МК" и в Парадайз тауър - 215-метров небостъргач (в непосредствена близост до едноименния мол), чието изграждане бе одобрено през миналата година от Столична община, въпреки недоволството на живеещите в района.
|
| Паата Гамгонеишвили (вдясно) е председател на борда на Патеро Девелопмент и член на Попечителския съвет на Държавния университет по земеустройство |
за продажбата и водените преговори / ако е така трябва да бъдат уволнени всички ръководни кадри във въпросните служби паразити/.
