Друго си е клубното общуване - събира се човек със себеподобни и себеравни, може да понаруши малко етикета, ако му попадне кокал - направо да си го загложди, а ако вече е оглозган - да си човърка зъбите с него, да пушляви когато си ще и никой да не му прави забележки, защото няма кой да му ги прави.

Натъркаляли сме се в клуба на кой както му харесва, кой на каквото си е намерил, говорим за жени, за пиене, за бизнес - милионерски работи.

И всякакви ексцентричности са не само допустими, ами и желани - все някак трябва да се разнообразява тъпото зимно всекидневие.

- Братя - казва почти милиардерът, най-богатият сред нас, богатите, - не знам вие какво мислите, но според мен хайверът от белуга на малкото пръстче на копърката не може да стъпне.

Поглеждаме го озадачено - откъде пък е изровил цяла кутия копърка!

- Може ли да си топна едно залче? - примъква се собственикът на медните находища.

- Нъц - казва ексцентричният почти милиардер, - кутията си е моя, аз си я свих от магазина!

Един милиардер може да си позволи и такива неща - стига да не го хванат, разбира се, защото после никой не вярва, че е ексцентричен, а направо бият в дворчето зад склада.

- Аз пък няма да ти дам от гроздовата - обижда се медният магнат.

Тук всички се оживяваме. Гроздова? Такава екзотика!

- Дай един гълток бе, пинтия - ръмжи притежателят на половината Черноморие.

Оня се дърпа, брани си собствеността, почва да вади юридически аргументи:

- Вий сте фабрика за екскременти!

- Я не обиждай - скачаме му. - Ти пък си фабрика за фалшиви новини! Кой в сряда пусна слуха, че нефтохимът ще се продава, а? Пезевенк от джендърски произход! Давай тука гроздовата!

- Аз лично предпочитам спирта от аптеката - обажда се омиротворяващо туристическият магнат. - Само човек трябва да знае пропорциите - колко от какво да му сложи и колко да го разреди. С тия купешки напитки само се тровите - нали от това умря собственикът на спиртоварните - не можа да повярва, че блъскат хората му всякакви боклуци в шишетата, само и само да вдигнат цената, и хич не им пука, че ще изтровят хората. От доверчивостта си умря! Виж, докторите практикуват хуманна професия - те никого не тровят, без да искат, само нарочно.

В ъгъла металургичният гигант нещо се е одрямал. Дори алкохолната дискусия не може да го развесели. Има защо - напоследък няма търсене на металургични комбинати. Беше тя - през месец се купуваше и продаваше по един, от година - затишие. Зимата не е добър сезон - и хотелите слабо вървят. Да не говорим за строителните фирми - в студеното всички ги подминават гнусливо, сякаш са мръсни чорапи.

Капакът на клуба се отваря.

- Затваряй бе, идиото, ще избяга топлото - викаме.

- Момчета, кой иска да купи и продаде комбинат за азотни торове? - пита някой.

Всички скачаме - там, горе, май пролетта вече се е задала и аха - да пукне, щом химическите заводи отново са ги трупнали на тезгяха!

Само че вече не съм на тая възраст, та да се вредя, най-младият милионер сред нас ни разтиква и бързо се изкатерва по скобите на шахтата нагоре - към белия свят, да подпише, че е купил, а после - и че е продал. И при пълна прозрачност да изкара някой лев, разбира се. Добро момче е - на връщане сигурно ще почерпи.

А ние оставаме в нашия клуб - шахтата на топлофикацията, да чакаме пролетното оживление на икономиката - тогава и на нашата улица ще изгрее слънце, тогава и нас ще ни дирят да купуваме и препродаваме, ще се забавляваме с данъчните, ще се закачаме с ДАНС-овете, ще се будалкаме с Кушлевите комисионери и ще може най-после да излезем на светло, та пак да си спим като бели хора по пейките в градинките.

Малки милионерски радости, не ги разбирате вие тия работи...