"Червената лястовица" подгрява спомените от Студената война в шпионски трилър, заснет по романа на Джейсън Матюс - ченге от кариерата с 33-годишен опит в ЦРУ. Разбира се, творението му е пълна фикция с тук-там елементи на реализъм: макар прескитовете на филма да твърдят, че в съветския град Казан било имало секретно училище за шпиони и шпионки, които използват съблазняването и секса като идеологическо оръжие, май.

Филмът е заснет от Франсис Лорънс, който стои зад успешната трилогия "Игрите на глада". И както в нея, главната роля се изпълнява от младата звезда на Холивуд Дженифър Лорънс (няма роднинска връзка с режисьора). Героинята й Доминика Егорова е талантлива балерина, чийто чичо е важна клечка в службите. Именно той я натиква в спирала без изход, в която тя трябва да завърши садистичната академия за "лястовици" под диктатурата на Шарлот Рамплинг или да умре. След което да продължи да жертва тялото и душата си за родину, за Сталину - или да умре. Общо взето "Червената лястовица" е твърде брутален и груб във внушенията, а и в изразните си средства. Той изобилства от ненужно, немотивирано и преекспонирано екранно насилие, което му донесе категоризации 18+ в някои държави. Този рейтинг е провокиран и от многобройните кадри с насилствен секс и първата сцена в кариерата на 27-годишната Лорънс, в която съвършеното й тяло лъсва дибидюс (макар това да не е точно кофти гледка).

Филмът е прекалено дълъг със своите 140 минути, доста муден спрямо очакванията, създадени от класиците Бонд и Борн, и затлачен от липсата на ясна структура, която да държи пъзела до наместването на липсващите елементи. Известна разтуха осигурява краткият романс на Доминика с американския шпионин (Джоел Еджъртън), но където Лорънс играе всеотдайно, Еджъртън си мънка под носа. Има и нелоши епизодични включвания от Мери-Луиз Паркър и Джеръми Айрънс, но общо усещането е за загубено време, и то не по приятен начин.