:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,327,692
Активни 168
Страници 15,294
За един ден 1,302,066

Вестникът като власт

The Post за пръв път събира Спилбърг, Том Ханкс и Мерил Стрийп
Снимка: Лента
Екипът на "Вашингтон пост" работи ден и нощ върху публикуването на "Пентагон пейпърс", но последната дума е на издателката.
"Вестник на властта" е българската интерпретация на оригиналното заглавие The Post. Своеобразният свободен превод е и напомняне, че в страната на КОЙ и Гинките медията не може да бъде разглеждана като власт (четвърта според ученото във факултета по журналистика), а само като придатък към нея.

Филмът е сред деветте номинирани за "Оскар" за най-добра продукция, но без шансове за наградата. На тази позиция е не заради злободневността на историята, ситуирана иначе в Никсъновата 1971 г., а навярно заради забележителния триумвират зад него: режисира Стивън Спилбърг, в главните роли са Мерил Стрийп и Том Ханкс. За пръв път си партнират в този състав, но на тях "Оскари" не им трябват - общо имат осем. За зрителя сътрудничеството им е повод да се порадва на порция старомодно кино с предвидима висока стойност.

"Вестник на властта" свършва малко преди да започне "Цялото президентско войнство" - един от класическите медийни филми, на Алън Пакула за аферата "Уотъргейт". Година по-рано войната във Виетнам е все така безсмислена касапница от гледна точка на американските данъкоплатци и техните деца, годни за военна служба, а Ричард Никсън е четвъртият президент, който лъже и маже пред избирателите, за да продължи наливането на пари и животи в нея. "Ню Йорк таймс" докопва част от секретен доклад, който хвърля светлина върху това целенасочено заблуждаване на гражданите. "Вашингтон пост" има историческия шанс да влезе от ролята на догонващ в тази на новинарски първенец: неговият топ репортер Бен Багдикян (страхотен Бен Оденкърк) успява да стигне до информатора и да получи всички 6000 страници на доклада, станал известен по-късно като "Пентагон пейпърс". Решаващата дума обаче е на собственичката Кей Греъм (Стрийп), наследила тази позиция неохотно: тя е дъщеря на покойния издател и съпруга на човека, комуто той е завещал вестника. До този момент е повече домакиня и светска дама, скъпа гостенка на партитата и на демократи, и на републиканци. Сега трябва да избира между влиятелните си приятели и Първата поправка.

Стрийп е учудващо обрана и постна като жената на власт, принудена да взема важни решения в един напълно мъжки свят. (Мъжки в размери, които днес е трудно да си представим - не само членовете на директорските бордове и политическите кабинети са мъже в черни костюми, но дори и във "Вашингтон пост" единствената жена с мнение завежда светската колонка и е леко истерична.) Макар да й носи рекордна 21-ва номинация "Оскар", това е едно от по-слабите й изпълнения. Несъмнено Греъм прави исторически и безупречен от гражданска гледна точка издателски ход. Но познавайки актьорския диапазон на Стрийп, зрителят остава с впечатление, че тя не се раздава особено в тази роля. Не може да се каже същото за Том Ханкс, който играе легендарния редактор на вестника Бен Брадли. Неузнаваем с коса, в началото го разпознаваме само по гласа. За пети път той работи под режисурата на Спилбърг и отново резултатът е без грешка.

Основното достойнство на The Post обаче не са звездите му, а неговата актуалност. Макар че днес да си актуален означава да не вдигаш поглед от екрана на смартфона си, където цвърчат нотификации в Туитър, "Вестник на властта" предлага по-различен поглед към това понятие. Във филма съжителстват пунктуална вярност към епохата на телефоните с шайба, пишещите машини, редакциите, в които се пуши, и високият печат (ще предизвика умиление у всеки техен съвременник) и напълно съвременно звучене на историята и поуките от нея.

Като за Стивън Спилбърг The Post не е особено зрелищен филм. Той няма да влезе в класиката като "Цялото президентско войнство" и въздейства по-слабо върху емоциите в сравнение със скорошния "Спотлайт". Все пак е важен, за да напомня, че развитието на технологиите не отменя моралния императив. Макар и с лекия намек, че който плаща, той поръчва свободата на словото.



-----------

След 140 години като семейна компания, през 2013 г. "Вашингтон пост" е купен от Джеф Безос за $250 млн. Основателят на "Амазон" в момента е най-богатият човек в историята.
2
3720
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
02 Март 2018 12:19
Стрийп е учудващо обрана

Надявам се, че е нарочно написано така, за гъбаркане с Караянчевата "обраност".
02 Март 2018 13:32
Точно този филм е азбучен пример за чудовищна пропаганда сам по себе си и сравнението с #кой е меко казано нелепо...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД