Валентин Гошев е актьор и кинорежисьор. Завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Георги Дюлгеров. Режисьор е на игралните сериали "Забранена любов" (55 епизода, 2008-2009), "Кантора Митрани" (2012), късометражния филм "Топъл ноември" (2010) и игралния "Самотни сърца" (2007). Най-новият му филм "Моторът"е включен в програмата на 22-рия софийски филмов фестивал.
---
- Г-н Гошев, във вашия филм "Моторът" се връщате към миналото преди 9 септември с необичайна младежка история. Почива ли на реални факти тази случка за тримата младежи?
- Идеята за написване на "Моторът" ми хрумна през лятото на 2008 г. Тогава събирах материали за документален филм. Покрай проучванията научих доста любопитни истории. В една от тях се разказваше за германец, който четиридесет години след войната се връща в България, за да издири свой приятел от миналото - българина Славчо. Срещата била трогателна. Двамата си спомнили мотора на немеца. Преди заминаването за Германия той искал да го подари на Славчо, но бащата на българина се възпротивил. Въпреки войната двамата са запазили приятелски чувства помежду си.
- С филма поставяте морални въпроси за враговете - доколко са истински и доколко историята ги прави такива.
- "Моторът" не е филм за войната - тя е фон на взаимоотношенията между младежите. Историята ми хареса и реших да я разработя. За да бъде разказът ми по-драматичен, реших българинът да приеме мотора, а за да е още по-заплетен, вмъкнах и красива девойка - Евелина. Получи се своеобразен любовен триъгълник между тримата - Вили, Славчо и Евелина. Основното послание на историята е, че приятелството може да просъществува през годините въпреки превратностите на историята и живота.
- А може ли в днешно време приятелството да остане неподвластно на времето, или малки предателства го съпътстват?
- За съжаление в днешно време малките предателства съпътстват нашия живот. Покрай снимките на "Мотора" се сблъсках с няколко такива "предателства". Имаше един актьор, когото смятах даже за приятел и за когото специално бях написал роля в сценария - той отказа да се снима. Друга случка се случи по време на снимките. Мой "приятел", когото впоследствие отписах от листата на приятелите си, ми се обади някъде по средата на снимките. Бях му разказал за една сцена, в която бях включил събития, случили се с майка му и баща му. Той така се беше въодушевил, че реши да ме изнудва да кръстя една от героините на името на майка му. Щях да го направя, но сцената вече беше заснета и нямаше как да променя името. Той се закани да ме съди. На следващата вечер дори получих обаждане от непознат номер. Човекът се представи за адвокат на въпросния "приятел".
- Каква история! И какво стана?
- Разбира се, теглих му една и всичко приключи.
- Значи помните предателствата...
- А най-фрапантното "малко предателство" се случи в средата на лятото на 2017 г. Филмът вече беше събран и поканихме няколко приятели да го видят и да чуем тяхното мнение. Един колега кинокритик беше сред тях. Идеята на показването беше да чуем някаква градивна критика, а той се отнесе към филма, който беше само подреден кадър по кадър, нямаше музика, нямаше ги специалните ефекти и т.н. Оценката му беше толкова негативна, че по-късно продуцентите ме попитаха - наистина ли този човек ми е приятел? Аз също се усъмних.
- Филмът е сниман за рекордно кратко време, няма и месец. Ниският бюджет ли ви притискаше?
- Секцията, в която бяхме спечелили субсидията на Националния филмов център, беше "Първи игрален филм след дебюта". Бюджетът беше малко по-голям от бюджет за дебютен филм. За мой дебют се счита "Самотни сърца", продукция на БНТ. Тъй като филмът е в друга епоха, а снимките бяха изцяло извън София, всичко това вдигаше бюджета. Снимахме изключително бързо, понякога с две камери, но смятам, че се справихме. Тук се сещам за това как се снима в индийското кино. Един приятел беше изкарал няколко месеца там. Целият екип отива на снимачната площадка и докато не се заснеме целият филм, няма никаква почивка. Ние, разбира се, имахме почивки. Точно тогава бяха парламентарните избори. В читалищния салон, където бяхме направили декорите за няколко сцени, беше урната за изборите. Опитът, който съм натрупал от работата в сериалите, от една страна, както и многократното "претакане" на сценария, ми помогнаха при заснемането. Още повече че бях "вътре" във филма.
- В какъв смисъл?
- Играя ролята на бащата на Славчо. Така че съм ангажиран всестранно.
- Отразява ли се това на художествените достойнства на филма?
Снимахме в началото на есента, така нареченото циганско лято, когато светлината е по-мека, слънцето не е ярко, а естествените цветове на природата придават импресионистично звучене на изображението. За пресъздаване на траурната процесия по погребението на цар Борис III, както и за бомбардировките в София използвахме съществуващи от това време кинохроники, за което драматургично съм включил сцените в читалището. Постпродукцията, за разлика от снимачния процес, беше продължителна и продуктивна, като последния щрих по филма направи композиторът Владимир Джамбазов. Музиката му не е самоцелна, а напротив, точно обратното, допълва изображението и актьорската игра.
- За по-автентично звучене вие привличате като драматургичен консултант и режисьора Веселин Бранев. Какви по-конкретно бяха неговите напътствия?
- С Веселин Бранев се познавах още от деветдесетте години на ХХ век. Той беше преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград. Преподаваше кинорежисура, а аз играех в няколко от учебните филмчета на тамошните му студенти. По-късно, като студент по кинознание, взех огромно учебно интервю от него, а като студент по кинорежисура ми преподаваше кинодраматургия. С Правда Кирова, продуцентката, с която започнах проекта "Моторът", решихме да го потърсим за драматургичен консултант. Бранев от години живееше в Канада и единственият начин да контактувам с него беше по скайп. По това време излезе книгата му "Следеният човек" и тя ми даде допълнителен импулс при писането на сценария. Процедирахме така. Аз пишех няколко сцени, изпращах му ги и след няколко дни ги обсъждахме по скайпа. Той ми даваше съвети как да преработя дадена сцена. Даваше конкретни примери с някои реплики. Как са звучали в неговото детство. Все пак той беше на възрастта на героите във филма. И така до края. Може би "Моторът" е бил последният проект, върху който е работил приживе...
- А имате ли намерение да направите филм по "Следеният човек" на Веселин Бранев?
- Както казах по-рано, познавам добре книгата "Следеният човек", даже сме коментирали с продуцентите евентуалното й заснемане, но не знам как стоят нещата с авторските права. Харесва ми, има огромен потенциал. Смятам, че по нея може да се направи страхотен минисериал, например от четири серии. Не знам, бъдещето ще покаже дали това е възможно. Междувременно написах новела за художника Генко Генков, пак по разкази на Веселин Бранев. Дали ще се заснеме - бъдещето ще покаже.
- А кога ще се отърсим от миналото?
- Мисля, че никога няма да се отърсим от него. И се надявам да не го забравяме никога.
- Защо, не ни ли тежи това?
- В миналото можем да видим много от грешките, които са допуснали нашите предци, както и да се поучим от техните сполуки.