С оглед на новините от последните дни чуйте само резюмирания сюжет на "Лично правосъдие" и кажете дали не е тъй: "Д-р Пол Кърси (Брус Уилис) е хирург. Работи в спешното отделение на болница в Чикаго, където ежедневно вижда крайния резултат от насилието, ширещо се по улиците на града. Един ден съпругата и дъщеря му са брутално нападнати в дома им. Полицията е неспособна да разреши случая. За да получи справедливост, Пол е принуден сам да издири и отмъсти на нападателите на семейството си, поемайки правосъдието в свои ръце".

Това е римейк на филм с Чарлс Бронсън от 1974 г., т.е. проблемът нито е нов, нито е решен. Оригиналният Death Wish се превръща в касов хит, въпреки че е приет противоречиво от критиката, търпи и продължения; САЩ все пак са страната на многото пушки и "неизбежната самоотбрана". Това донякъде обяснява защо близо 45 години по-късно в сходна ситуация, макар и в източното полукълбо, "Фейсбук" гъмжи от "отмъстители".

Римейкът обещаващо е ситуиран в епохата на Тръмп, т.е. може и да се опитват да ни кажат нещо. Но не: зад филма стои Илай Рот (режисьор на съмнителния хорър хит "Хотелът на ужасите", актьор в "Гадни копилета" и "Бибрутално"), чийто най-успешен кариерен ход е, че е близък с Тарантино. За разлика от ортака си, който съумява да изгради образи, да съчини брилянтни диалози и да естетизира извънмерното насилие, Рот е тройкаджия и филмите му са в най-добрия случай отегчителни.

Заснет в старомодния стил на евтин екшън за видеоконсумация, "Лично правосъдие" поне поставя в главната роля актьор от правилната епоха - Брус Уилис, 30 години след "Умирай трудно", където играеше за отбора на закона. Този път той няма намерение да умира, а само да убива - без правила, без ред, без милост. Появяващата се за кратко съпруга също е звезда от близкото минало - Елизабет Шу ("Да напуснеш Лас Вегас"), и тя отдавна изгаснала. За беда освен морален интегритет на героя и на филма им липсва дори една-едничка прилично заснета екшън сцена. Отмъщението може и да е ястие, което се сервира студено (по Тарантино), но тази претоплена манджа буквално не става за ядене.

По случая от Пловдив ще се произнесе съдът. Филмът, който прилича на него, обаче е убийствено, обидно слаб.