Спешни законови промени ще спират сделката за ЧЕЗ. Вчера в Народното събрание бяха вкарани промени в Закона за енергетиката, които предвиждат да се разширят правомощията на КЕВР. Предложението идва от "Обединени патриоти" и според него комисията ще има право да разрешава сделките при продажба на съществени части от капитала на търговски дружества, които управляват стратегическа за енергийната ни система инфраструктура. От съществено значение е дружествата купувачи да бъдат стратегически инвеститори, които могат да гарантират развитието на енергийната система, става ясно от мотивите на проекта.

Намеренията за промяна на законодателството бяха обявени веднага след като се разбра, че регулаторът няма възможност да проверява или да спира сделка за промяна на собствеността на енергоразпределително дружество. Единствените му правомощия са да следи дали новият собственик спазва условията на издадената лицензия. На практика се оказа, че няма нито държавен орган, нито независим регулатор, който да може да се произнесе по казуса. Намерението на управляващите е ремонтът на закона да бъде одобрен максимално бързо от парламента.

Междувременно неяснотите около сделката за ЧЕЗ и нейното приключване стават все повече. Както в. "Сега" писа, намерението на българската държава да придобие част или всички активи на чешката компания в България може да струва прекалено скъпо на данъкоплатците. Причината е, че предварителният договор вече е сключен. В него има клауза, че купувачът се задължава да съдейства на ЧЕЗ в арбитражното дело, което дружеството води в съда във Вашингтон срещу българската държава. По неофициални данни става дума за иск за над 500 милиона евро. От чешка страна вече намекнаха за евентуално извънсъдебно споразумение, но конкретни числа не са назовавани.

Ако "Инерком" не успее да изплати цялата сума, в сделката ще влезе следващият кандидат за покупка. Става въпрос за индийска компания с интереси в българския бизнес. Това е заявил един от директорите в "ЧЕЗ груп" Томас Плескач пред вестник "Лидове новини", свързан с премиера Андрей Бабиш. Темата за продажбата стигна и до президента на Чехия - Милош Земан, който в сряда вечерта е обсъдил темата с директора на ЧЕЗ, предаде БНР.

Срокът, в който "Инерком" трябва да плати цената по сделката, започва да тече от момента, в който българският антимонополен регулатор я одобри. Предполага се, че цялата процедура ще трае около девет месеца. И вчера трудните преговори между собственичката на инвеститора Гинка Върбакова и ЧЕЗ продължиха, но без особен напредък. В сряда от "Инерком" обясниха, че са провели разговори с ЕРП-то на тема може ли и как държавата да участва в сделката, както и са обсъдили нужните документи за одобрение на сделката от Комисията за защита на конкуренцията.

Политическите оценки около намерението на държавата да влезе в ЧЕЗ и около сделката продължиха и вчера. Според бившия енергиен министър Трайчо Трайков "държавата няма работа нито в ЧЕЗ, нито в другите ЕРП-та". "Хората, които не разбират от икономика и инвестиции, усещат с кожата си, че нещо не е наред. Това се използва от популистки партии като БСП, които се опитват да създават истерии и да се бутат в посока национализация и други натрапчиви идеи", коментира Трайков.

"Зад купувача на електроразпределителното дружество ЧЕЗ Гинка Върбакова стоят БСП и Партията на европейските социалисти", заявиха в декларация вчера от ГЕРБ. Причината е предполагаема връзка между "Инерком България" и Моника Станишева, съпругата на лидера на ПЕС Сергей Станишев. Часове по-късно в специално изявление до медиите Моника Станишева определи твърдението като фалшива новина. "Категорично заявявам, че няма да позволя името ми да бъде замесвано в подобни нелепи сценарии и че всеки, който разпространява неверни твърдения за мен, ще трябва да ги докаже в съда", се казва в писмото.



АРБИТРАЖ

Съдът на Европейския съюз реши, че клаузите за арбитраж, които са включени в почти 200 инвестиционни споразумения между държави членки на ЕС, нарушават европейското законодателство, предадоха агенциите. Според решението двустранните договори за защита на инвестициите, които имат арбитражна клауза, противоречат на правото на ЕС. Решението е по повод арбитражно дело между холандския застраховател Achmea и Словакия. През 2012 г. Словакия е осъдена да плати 22.1 милиона евро на Achmea, защото е нарушила договора. Словакия обжалва решението пред съд в Германия, откъдето случаят е прехвърлен към Съда на ЕС, за да постанови дали клаузите за арбитража са съвместими с правото на ЕС. В България арбитражни дела срещу държавата водят трите ЕРП-та заради загуби, претърпени от законодателни промени и регулаторни решения в енергийния сектор.