Взимам брадвата, която държа под леглото, проверявам колко е наточена и после отивам в гората. Избрал съм две-три дървета, които ще отсека, после ще ги нарежа и нацепя, защото печката трябва да гори, а аз нямам нищо за огрев. Спирам до първото дърво.

Знам, ще ударя десетина пъти с брадвата, това ще се чуе надалеч и след малко ще се яви горският. Случвало се е и друг път, на друго място, в друга гора.

Ще дойде горският, ще ме огледа от всички страни, ще седне и ще запали цигара.

- Сечем ли? - ще рече. - Сечем, а?

Ще вдигна рамене.

- Сечем, кво да правим!

- Аха - ще рече горският, - а документ имаме ли?

- Нямаме - честно ще кажа.

После най-лицемерно ще река:

- Разбери ме, брат ми! Няма нищо - нито за ядене, нито за пиене. За дърва или кюмюр да не говорим!

Горският тежко ще рече:

- А бе няма какво да разбирам! Това не ти е бащиния! Всеки хванал желязото и сече ли, сече!

Ще кажа най-милозливо:

- Молим те бе, човек!

Той ще се прави на мъж.

- Нема такъв филм! Всичко ще ти приберем, ще има и глоба! Не може така - кой откъдето дойде, и да бастисва гората!

И ще продължи:

- Ще се наказваме! Ще дойде и телевизия, ще те показват на всички, като мечка на панаир!

Аз още по-лъжовно ще река:

- Само на тебе разчитам - не го прави! Дотам ли го докара държавата, че бедняка ще разпъвате на кръст! Жената болна, децата гладни, аз едва кретам!

Лъжа, лъжа и пак лъжа. Не съм семеен, нямам деца, а дървата ще нацепя и ще продам. Трябват кинти.

- Държавата наказва всички справедливо - ще се опита да бъде мъдър горският.

Не му се удава.

Ще запаля цигара и ще седна до него. В един глас ще говорим срещу всички, ще се съгласим, че с жените е кофти, но още по-кофти е без тях, а като цяло - за всичко е виновна държавата.

- Ти си умен човек - ще му река, - бая си патил и сам го виждаш, че отдавна всичко е скапано.

Изобщо не го мисля това!

- Не посягай - ще река още - на бедния си брат!

Горският ще ме изгледа и ще рече:

- Така, като ме гледаш, на мене лесно ли ми е! Жена, деца, началници. Всеки е отворил ей такава уста! Като крокодили! Ами телевизиите, само да речеш думата гора, и веднага идват! Сеч, износ на дървесина, фалит на държавата! Лесно ли ми е, а!

Ще вдигна състрадателно ръце:

- Как ще ти е лесно бе, брат ми! Лесно няма! Напълно те разбирам! Само малко човещина, нищо друго не искам!

Ей така, като хората, ще поговорим, ще се разтушим. После аз ще си взема брадвата, той ще запали нова цигара и ще се разделим по живо и по здраво.

Струва си рискът!

Замахвам с брадвата и на петия удар чувам зад себе си:

- Сечем, а? Документ имаме ли?

Горският - влачи тежка торба, гледа строго и сърдито.

Вдигам рамене.

- Да ми се махаш от главата, че само объркваш работата - нарежда горският.

После вади от торбата моторна резачка и се приготвя за работа.

- Братко - викам му, - ти да не би дърва да режеш, а?

- Аха - вика той. - Гората е за това. Трябва да се живее, а кинти няма!

Гледам го и не вярвам!

- Тебе - питам го - не те ли е страх? Сега ще чуят резачката и веднага ще дойдат да те арестуват. И после - бам, директно в новините на телевизора. Най-големия престъпник ще те изкарат, да знаеш, само за тебе ще говорят цели три дни!

Горският ми казва през рамо:

- Аз новини не гледам. Имах много работа и така изтървах първите три сезона от тях и сега, като ги зяпам, нищо не схващам. Изчезвай, преди работата да е станала дебела.

После той припалва резачката и се развихря.

- Ясно - викам си аз, - няма вече разбиране, няма човещина, няма и кинти.

После нарамвам брадвата и си тръгвам. И друг път работата е ставала дебела - на друго място, в друга гора.