Премиера: Театър "София"

Режисьор: Неда Соколовска



На това какво влияние оказват дигиталните технологии и социалните мрежи върху живото общуване и създаването на трайни и здрави връзки между хората е посветено премиерното заглавие на Театър "София" - "Закачане". Това е първият документален вербатим спектакъл, реализиран на сцената на столичен репертоарен театър. Концепцията, текстът и постановката са дело на Неда Соколовска, позната на публиката като основател на Студио за документален театър Vox Populi. Двамата с режисьора Стайко Мурджев, който сега е в ролята на консултант драматург, са събрали и организирали документалния материал. Прототипите на героите в представлението са хора на възраст между 25-35 години, свързани в мрежа от общи познанства, споделили любовните си преживявания с екипа. Голямото изпитание пред актьорите (Галя Костадинова, Неда Спасова, Николай Върбанов, Симона Халачева и други) е, че в стилистиката на вербатим театъра те възпроизвеждат пред публиката текст, който в момента чуват да звучи в слушалките си и който те предварително не знаят наизуст. Тръпката за зрителя пък е в това, че негово достояние стават неподправените истории на реални наши сънародници, живеещи в центъра на София. "Поради тази причина бих го нарекъл локален театърq в хубавия смисъл на думата. Опитваме се да говорим открито, без да прибягваме до никакви манипулации, за ежедневието, което не приемаме или не искаме да приемем", изясни Стайко Мурджев на пресконференция за журналисти. В унисон с идеята за "оголване" и откровеност е създадената от Иван-Александър Тодоров сценична среда. Сега на показ е целият жив организъм на театъра, който иначе благодарение на декорите остава скрит за очите на хората в салона. По изключение преди началото на спектакъла те не са призовани да изключат звука на телефоните си като още един щрих към постигането на автентична среда. Огромното мобилно устройство, заемащо голяма част от задния план, само привидно хиперболизира зависимостта на модерния човек от технологиите. Историите на трите двойки са пример как селфито, платформите за запознанства, онлайн групите някак неуловимо ни оплитат в мрежите на един паралелен свят. А той създава невидими, но реални бариери между хората, проваляйки възможността да бъдат заедно. Подобни внушения се преследват и чрез заглавието на постановката. С жаргонното "закачен" се универсализира темата за пристрастяването на човека към общуването онлайн. Преди всичко обаче се развенчава илюзията за близост в интернет. Ефимерното усещане, че градим истинска интимна връзка с другия отсреща, когато всъщност отстоим на непреодолимо разстояние един от друг.