Държавните служители в Дания се готвят да спрат работа от началото на април, тъй като профсъюзните организации и правителството не могат да постигнат споразумение за условията по колективния трудов договор в публичния сектор, писа електронното издание "Локал". Профсъюзите настояват за по-високо заплащане и за подобряване на условията на труд - искания, с които кабинетът на премиера Ларс Льоке Расмусен отказва да се съобрази. Държавата рискува да остане без чиновници от 10 април, когато изтича действащият в момента колективен трудов договор. Той се отнася за държавните чиновници, както и за регионалните и общинските служители. Тогава институциите няма да обслужват граждани, а общественият транспорт училищата, болниците ще спрат работа.

Преговорите между властта и профсъюзите не могат да се договорят по няколко основни пункта, но разговорите продължават. Ако до 4 април не бъде постигнато споразумение, организациите заявиха, че 80 000 техни членове ще излязат на протест. Работодателите пък заплашиха, че са готови да изпратят от 10 април около 440 000 служители по домовете им без заплащане. Това на практика ще блокира Дания, тъй като ще спрат почти всички сектори. Работа обаче нямат право да прекратят спешните отделения в болниците. След 10 април няма да се осъществяват планови операции, както и интервенции на пациенти, чийто живот не е застрашен. Главният преговарящ от страна на регионалните медицински власти Андерс Кунау потвърди, че 80 000 служители в 17 болници в цялата страна ще бъдат засегнати, ако не се сключи колективният трудов договор. "Спешните случаи и пациентите, чийто живот е в опасност, ще бъдат поемани от спешните отделения. Хората, за които няма риск обаче, ще трябва да чакат", обясни той.

Властта обяви, че ще започне проверка на бонусите, които взимат ръководителите на обществени компании, тъй като имало основания да се смята, че те се изплащат необосновано. Според местни медии директорите на жп компанията "Банеданмарк" през 2016 г. са получили солидни бонуси, въпреки че повечето от тях не са изпълнили поставените им цели. Шестимата шефове взели между 13 000 и 17 000 евро.