Сделката на ЧЕЗ за продажба на активите на компанията в България на фирма "Инерком" продължава да нагнетява напрежение. Ръководителят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачеш допусна, че купувачът може да не успее да плати парите по сделката, и заяви, че ако България купи ЕРП-то, това ще се превърне в сериозен правен проблем. Президентът Румен Радев обяви, че свиква Консултативния съвет по национална сигурност с тема "енергетика". Австрийският вестник "Дер Щандард" излезе с унищожителна статия, в която се казва, че никой не вярва, че Гинка Върбакова купува ЧЕЗ. В нея се казва и че всички енергийни дружества, включително австрийската ЕВН, която обслужва Югоизточна България, се жалват от политически натиск.

"Премиерът на България Бойко Борисов не иска ЧЕЗ да работи в страната", заяви пред БНР Вацлав Пачеш. Той се опасява, че "Инерком" няма да успее да плати сделката, особено след изтичането на документ, свързан именно с финансирането й. Пачеш изтъкна, че в самата сделка няма политически нюанс в Чехия. Но и призна, че премиерът Андрей Бабиш не одобрява ръководството на компанията и вероятно ще направи промени. Самият Пачеш допусна, че и той ще бъде освободен.

Шефът на надзора на ЧЕЗ разкри подробности около преговорите между ЧЕЗ и Гинка Върбакова, която преди седмица бе в Прага, за да уточни детайлите по сделката. Пачеш поясни, че екипите са работили основно по подготовката на документите, нужни за Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да се произнесе по сделката. Другият въпрос, който е бил обсъждан, е за поисканата от премиера Борисов възможност България да придобие активите на ЧЕЗ у нас. "Това е голям проблем заради арбитража с българската държава. Разбира се, ако българската държава придобие активите, които ние продаваме, това ще бъде сериозен правен проблем", коментира Вацлав Пачеш.

В момента в ЧЕЗ се води разследване за изтичането на документ, който е предоставен и на българското правителство. Става въпрос за схемата за финансиране на сделката, предложена от "Инерком". В нея бяха посочени две български банки, държавната ББР и офшорни компании. Именно този документ премиерът Бойко Борисов изпрати в Народното събрание, когато все още се възмущаваше от сделката и нямаше намерение държавата да става съдружник на "Инерком". Тогава от правителсвената пресслужба съобщиха, че информацията е била изпратена по имейл до съветник в кабинета на Борисов от зам.-министъра на финансите в чешкото правителство и член на Надзорния съвет на ЧЕЗ Ондрей Ланда. Самият Ланда обаче категорично отрече да е извършвал подобно нещо.

"Има изтичане само на един документ, в който се съдържа информация за финансовите институции, които биха осигурили заем за "Инерком", за да закупи активите на ЧЕЗ. Във вестниците прочетох, че заради натиска две български банки са се оттеглили. Става дума за натиск от българското правителство. Ако това наистина е вярно, аз се опасявам, че всичко ще отиде на вятъра. Страхувам се, че "Инерком" няма да успее да си осигури средства, за да плати активите на ЧЕЗ България", казва той. И допълва, че има и други компании, готови да влязат в сделката. "Доколкото знам, интерес има от India Power и от "Енерго- про" - това е друга чешка компания. Все още има интерес те да закупят целия бизнес в България, особено от индийската компания", казва Вацлав Пачеш.

От "Инерком" обаче нямат такива опасения. Компанията вчера не коментира думите на шефа на надзора на ЧЕЗ, но в интервю пред сайта "Гласове" през уикенда от управата й заявиха, че за финансирането на сделката се водят преговори с няколко банки. "Инерком" има активи за около 100 млн. лв., а годишният оборот е около 50 млн. лв., поясни Милена Стоева, председател на съвета на директорите.

Скандалът около сделката с ЧЕЗ намери отражение и в Австрия. "България: Странни сделки в държавата на олигарсите и бедността" е заглавието на унищожителен репортаж на журналиста Маркус Бернат в австрийския вестник "Дер Щандард". В България театралното винаги е било силно, пише той и допуска, че Върбакова "просто прикрива сделка на олигарсите в България, хората, които реално контролират икономиката и политиката в страната". Според автора цената на тока е политическа тема. "От икономическия растеж голяма част от българите не получават нищо", а "по-голямата част от над 2 млн. пенсионери в страната преживяват само благодарение на зеленчуковите си градини и с помощта на децата си", пише още Бернат.

"Дер Щандард" изтъква, че енергийните дружества се жалват от огромното вмешателство на правителството и институциите. В подобна ситуация се намира австрийската ЕВН, която обслужва Югоизточна България. Именно заради политически натиск и определени решения на енергийния регулатор в момента и трите ЕРП-та са завели арбитражни дела срещу България, пише в репортажа.



ПРЕЗИДЕНТСКИ

Каква е схемата на финансиране на сделката за ЧЕЗ и по какъв начин тя е получила политическа подкрепа, иска да узнае от правителството президентът Румен Радев. Държавният глава свиква Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС), на който ще бъдат разгледани въпросите за енергийната сигурност на страната. Най-вероятно заседанието ще се проведе през втората половина на април, когато ще е ясно и дали и под каква форма държавата ще участва в сделката за ЧЕЗ. Радев смята, че "докато не е ясен въпросът за схемата на финансиране, няма как да сме наясно и с това под каква форма и по какъв начин българското правителство се готви да стане партньор на госпожа Гинка Върбакова". "Кой води преговорите от името на българската държава и, много по-интересно, кой води преговори от името на госпожа Върбакова? Твърдя категорично, че до момента аз нямах информация от службите по този въпрос. Изрично настоях и получих информацията от компетентните органи, която регулярно е била изпращана в Министерски съвет", каза още държавният глава, без да влиза в подробности.