Стара българска традиция е всичко да се увива грижливо в книжка. Предполагам, все още в гардеробите на някои от вас могат да се намерят още от есенните ябълки, увити в стари вестници. Стар бабешки номер - ако някоя от ябълките загние, да не зарази съседната.

Бабите ни никак не са били за изхвърляне - прозрели са в бъдещето те, нищо че имаха очила с по хиляда диоптъра плюс перде на лявото око.

Как така са се сетили, че най-добре ядрен реактор може да бъде запазен, като се увие в найлон - на, убийте ме - не знам! Те реактор и на картинка не са били виждали, по тяхно време тия джаджи още не са били измислени, но са се сетили как да бъде запазен така, че един ден да може и да се използва - зер, пари са се давали!

Как им е дошло на ум ли? Сигурно са хвърляли боб - нямам друго научно обяснение.

А как по времето, когато думата "коалиция" беше абсолютно непозната, са предвидили, че ако искаме да запазим коалиционен партньор за по-добри времена, трябва внимателно да си го увием във вестник и да го оставим на лавичката - да чака, направо умът ми не го побира.

Значи, вземате партньора, вземате и вестник с подходяща ориентация и внимателно го завивате в него. Увитата с вестника политическа сила си стои търпеливо, постепенно омеква и става удобна за ползване, през това време използва да зрее за управленски решения и само чака своя момент. Е, понякога стават и бели - вестникът пуска малко мастило и оцапва силата, но препаратите са измислени за това - препираме оцапаното набързо, забърсваме с друг вестник, с още по-подходяща ориентация, и коалиционният партньор лъсва като нов! Направо не можете да го познаете!

С вестник могат да се завиват и отделно взети индивиди - като ти пречи някой министър, да речем, го хващаш за ушите, буташ го в килера и го увиваш в медийно мълчание. Малко скучничко за министъра, но той си трае - знае, че в един момент ще го разопаковат и ще го турят пак на мястото му, та да ръководи мъдро и отговорно пред-след и около-приватизационните операции.

Хубавото на тая увивна традиция е, че когато нещо е добре увито, отвън почти не личи какво сме смотали за по-добри времена. Така противникът, наричан за приличие опонент, може да бъде жестоко изненадан - той си мисли, че всичките ви ябълки в долапа са загнили и изведнъж - вадите не ябълка, каква ти ябълка - цяло гюле!

Даже няма нужда да се разопакова - направо замервате врага, наричан за приличие опонент и му строшавате главата проста. Друг път да знае с кого се захваща!

Едно само не са предвидили нашите прозорливи баби - сигурно пердето на лявото око им е попречило да гледат в боба по-внимателно. Не са предвидили, че вестниците ще станат по-малки - по два, по три трябват, за да се увие в тях нещо както трябва. Едно време какви вестници имаше - с един можеше две политически сили наведнъж да се увият! Днешните са в малък формат - много хартия отива, за да се направи правилната опаковка, така че да държи увитото здраво и читаво за времето, когато ни потрябва.

Сигурно затова сега с пълно основание хората натискат да разберат кой в края на краищата е крайният собственик на вестниците - не за друго, ами за да го накарат да ги върне към стария формат на "Работническо дело" - от първата, та до последната страница - все на правилни позиции, дори програмата на телевизията е съвсем точна. И - голям, хубав вестник, цяла тиква в него можеш да завиеш, ако искаш!

Такава преса е нужна на партията и народа в тия повече от славни времена!

Предполагам, че крайният й собственик все още лежи на някоя лавичка, увит в книжка - чака времето, когато ще може да излезе и се покаже пред нас в пълния си блясък и величие.

Нямате търпение? Не се притеснявайте - както е тръгнало, май няма да има нужда да чакаме много.