"Tomb Raider: Първа мисия"

------

Не става дума, разбира се, за водещата на "Милион и едно желания", а за Лара Крофт - дигиталната героиня и мокър сън на геймъра от 90-те години на миналия век. Приключенията на физически надарената археоложка бяха пренесени на голям екран преди повече от 15 години. Анджелина Джоли показа скулптурна снага и умения за стрелба с два пистолета едновременно на фона на як техно саундтрак и умопомрачително тъп сценарий. Имаше и продължение, преди актрисата да се отдаде на режисура и осиновяване на дечица от Третия свят.

Нещата не са мръднали много до 2018 г. и Холивуд все още не е заснел своя "добър филм по видеоигра", когато Tomb Raider повторно оживява в киноверсия. Този път с друга красива млада актриса, поне и талантлива този път ("Оскар" за "Момичето от Дания", втора номинация за Ex Machina) - шведката Алисия Викандер. Режисьорът е почти неин земляк, норвежецът Роар Утхауг в англоезичния си дебют.

Продуцентите от "Уорнър" ясно заявяват апетити за доходен франчайз и като първи филм от него, "Tomb Raider: Първа мисия" носи всички белези на origin story: в дълга интродукция той ни запознава с подрастващата Лара и изчезването на нейния баща: уж преуспял бизнесмен, но и вманиачен хоби археолог. Малката ще тръгне по следите му, за да разгадава загадки, да участва в преследвания и да се излага на опасности а ла Индиана Джоунс. Сюжетът е познатият: героинята и злодеят се надпреварват кой пръв ще стигне до кутията на Пандора.

Алисия Викандер показва хъс и отлична спортно-техническа подготовка, но сценарият не й дава кой знае какви възможности; все пак това е филм за консумация с голяма купа пуканки и не бива да го съдим твърде строго. Злодеят е смехотворно схематичен, останалите са по-скоро миманс; макар в няколко кадъра да мярваме голямата Кристин Скот Томас. Липсваше ми адекватен саундтрак този път, който да "помпа" ритъма на действието. Силно се съмнявам, че потенциалните продължения ще бъдат по-оригинални, но нека да изчакаме боксофиса.