Университетите у нас ще бъдат оценявани и според икономическото въздействие на научните им резултати. Това става ясно от проекта на нов правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност на висшите училища, научните организации и фонд "Научни изследвания". Въпросната оценка е важна, защото от нея зависи финансирането на научната дейност.

Досега оценката се правеше по три показателя - резултати, капацитет и разпознаваемост. Занапред остава само първият показател, а останалите два се заменят с "резултати по отношение възпроизводството и развитието на академичната общност" и "обществено и икономическо въздействие на резултатите".

Научните резултати ще се измерват през показатели като брой рецензирани научни публикации, монографии, индексирани в световни източници, патенти или патентни заявки, цитирания в Scopus или в Web of Science и т.н. Сред академичните показатели са брой на изследователите с научна степен "доктор" и "доктор на науките", брой защитили докторанти и др. Икономическото влияние на научните резултати пък ще се мери през привлеченото до момента финансиране - от ЕС, по международни и национални проекти и договори за научна дейност, сключени с български или чуждестранни предприятия.

Предишният правилник и изготвената по него класация на най-добрите университети и научни организации бяха силно критикувани заради използването на субективни данни, подавани от самите вузове. Най-силно засегнат бе Софийският университет, тъй като някои от водещите му факултети бяха класирани далеч след звена на регионални вузове. И според новия документ обаче при оценката ще се използват данни, "предоставени от самите висши училища, научни организации и ФНИ (фонд "Научни изследвания" - бел.ред.)", става ясно от мотивите към проекта.

ОБЕКТИВНО

Все пак според новите правила при оценката ще се използват повече данни. Досега се разчиташе основно на световните научни бази данни, НСИ и Евростат, регистъра за научната дейност в България, информационните масиви на Патентно ведомство, отчетите на научния фонд. Занапред се добавят още световни бази данни (например ERIH PLUS), базите данни, поддържани от Directory of Intellectual Property Offices, както и регистрите: на завършилите студенти и докторанти, на академичния състав и на висшите училища. Ще се ползват и финансово-счетоводни отчети.