Този кратък анализ не е предназначен за привържениците на АЕЦ "Белене" от всички цветове, нито за държавните чиновници, зомбирани от великата идея да я построят. Надявам се да го прочетат здравомислещите хора, още веднъж да се уверят в безсмислието на този многомилиарден проект и в последна сметка да го спрат.

От апологетите на АЕЦ "Белене" често може да се чуе, че още преди няколко години сме можели да я завършим и тогава, както пееше Богдана Карадочева - ще започне такъв живот... От инженерна гледна точка това, разбира се, не би било възможно, след като при прекратяване на проекта през март 2012 г. все още техническият проект не е утвърден, няма договор за изграждане, няма стратегически инвеститор, няма финансиране, няма нищо.

Все пак какво би станало, ако проектът не беше прекратен? Да предположим, че към средата на 2012 г. техническият проект на АЕЦ "Белене" бе утвърден и държавата бе започнала изграждането. Ако по някакво чудо бе създадена перфектна организация за строителство, бяха намерени кредити за около 20 млрд. лв. на разумна цена, ако изграждането бе станало без забавяне, ако бе осигурен персонал за централата и тя бе подсъединена към мрежата... и много други ако... хипотетично първият блок на АЕЦ "Белене" може би щеше вече да е завършен?



Първият въпрос е щеше ли да има пазар за електроенергията от "Белене"?



Преглед на страницата на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) показва, че от началото на годината до 12 март електропроизводството е спаднало с 4.8 %, а електропотреблението - с 6.8 % в сравнение със същия период на 2017 г. През миналата седмица например максималният товар в страната е бил само 5286 мегавата (МВ), а минималният - 3350 МВ. От началото на година нетният износ е бил средно 424 МВ с големи вариации.

Как се осигуряват товарът в страната и износът, като се има предвид, че:

- Без АЕЦ "Белене" сега имаме инсталирани около 11 880 МВ (с един блок на ТЕЦ "Варна");

- АЕЦ "Козлодуй" генерира постоянно около 2100 МВ;

- Поради постоянните дъждове повечето ВЕЦ (общо 2340 МВ без помпи) постоянно са в работа, понякога осигурявайки над 1600 МВ и общо 8.7 % от производството от началото на годината;

- Останалите ВЕИ (общо 1822 МВ) работят основно в зависимост от времето и са дали 5.4 % от производството от началото на годината;

- Топлофикационните и заводските ТЕЦ дават 400 - 500 МВ;

- ТЕЦ на въглища (общо 4000 МВ) покриват останалото, като мощността им принудително е ограничена, дори наскоро ТЕЦ "Бобов дол" спря работа напълно.

Ясно е, че дори през този сезон шансовете АЕЦ "Белене" да намери пазар за електроенергията си в страната и в региона биха били нулеви.



Вторият въпрос е щеше ли АЕЦ "Белене" да е конкурентна?



По различни прогнози при пълно натоварване (два блока с общо 2120 МВ, 7970 часа работа годишно и 16.9 млрд. кВтч бруто производство годишно) електроенергията от АЕЦ "Белене" би струвала между 170 и 200 лв. на мегаватчас (МВтч), а при по-ниско производство - значително повече. Тази себестойност голяма ли е или много голяма? Както винаги, отговорът на въпроса е в сравнението. За тази цел най-добре е да се ползват публичните данни от Българската независима енергийна борса (БНЕБ). През 2017 г. средната цена на базова електроенергия, търгувана на БНЕБ ден напред, е била около 80.5 лв./МВтч. Според БАН тя щяла да расте и при умерено развитие през 2020 г. вече щяла да е 114 лв./МВтч.

По разбираеми причини (но неизвестни на науката) обаче основно поради свитото потребление и излишъка от мощности логично се стигна до намаляване на постигнатата цена на базова електроенергия ден напред на БНЕБ. Например през първата седмица на март т.г. тя е 63.22 лв./МВтч, през втората - 53.94 лв./МВтч, а през последните 5 дни - 37 лв./МВтч. За 17 март, събота, е постигната немислимата доскоро цена от 24.96 лв./МВтч, а за неделя, 18 март - дори 14.81 лв./МВтч. Тенденция за намаление се вижда и при цените на върховата и подвърховата електроенергия.

Следователно, ако по някакво чудо АЕЦ "Белене" бе вече построена, при либерализиран пазар електроенергията й щеше да бъде тотално неконкурентна и непродаваема. Инвестираните общо 22 - 23 млрд. лв. щяха да бъдат загубени, нещо повече -



централата щеше да генерира годишно милиардни загуби



за изплащане на взетите заеми и натрупаните лихви, както и за поддръжката й. Сигурно не е излишно да се каже, че държавата няма откъде да вземе тези пари, освен да вдигне данъците и да отреже разходите за заплати на учители, лекари, полицаи, за пенсии и т.н.

Ех, какъв живот само!

Същата перспектива се очертава, ако АЕЦ "Белене" бъде завършена в обозримо бъдеще. Последният доклад на ЕСО за периода 2018-2027 г. ясно показва, че без АЕЦ "Белене" (дори и без ТЕЦ "Варна") към 2027 г. потреблението в страната ще е напълно осигурено с възможности за износ между 6.5 и 7.9 млрд кВтч годишно. Дори докладът на БАН отчита, стр. 268, че при реалистично развитие на мощностите и потреблението вътрешното потребление в страната до 2040 г. ще е задоволено с възможности за огромен износ - 9 млрд. кВтч до 2035 г. и до 5 млрд. кВтч след това извън зимните месеци. Няма обаче никакви гаранции дали другите страни ще имат нужда от толкова ток, като се има предвид, че през последните години износът намалява и през 2017 г. е бил само 5.52 млрд кВтч.

Това са само част от фактите, които показват, че проектът АЕЦ "Белене" беше и си остава многомилиардна авантюра, подхранвана от корупционни очаквания и проруски интереси. Внушенията, които обилно се сипят за интерес от балканските страни, за "заявка" за европейско финансиране, за интерес от китайски инвеститори, как БАН била показала, че проектът е жизнеспособен, как нямало губеща АЕЦ, да не изпаднем от клуба на ядрените държави и прочее, не могат да променят този извод.

--------------------------------------------------------------

Анализът е публикуван в "Медиапул"