:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,433,932
Активни 99
Страници 14,641
За един ден 1,302,066

Местата за студенти пак се увеличават

След две години намаляване на бройките кабинетът разреши на половината университети да приемат повече младежи
Оптимизацията във висшето образование изглежда е към своя финал. След продължилото 2 години орязване на бройките на университетите за предстоящата академична година кабинетът планира да запази приема на студенти на миналогодишното му ниво, дори да увеличи с 239 държавно субсидираните места за кандидат-висшисти. Това става ясно от проектопостановление на МС за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища у нас за 2018/19 г. Все пак в 20 вуза ще има още веднъж намаление на местата.

Според проекта държавата ще субсидира обучението на 45 918 студенти (от тях 38 704 след средно образование). Това е с 239 бройки повече от м.г., или с 0.5% отгоре. За сравнение за настоящата 2017/18 г. намалението на местата във висшите училища бе с около 8%, а година по-рано - с цели 12%. Въпреки оптимизацията обаче заради демографската криза и големия дял на заминаващи в чужбина младежи вузовете не могат да запълнят докрай отпуснатия им прием - за тази година например останаха около 3500 празни места.

Бройките за студентите, които държавните университети могат да приемат срещу заплащане, пък намаляват - от 12 104 през т.г. на 10 692 души, става ясно от проекта на МС. Тук броят на свободните места се очаква да бъде още по-голям, тъй като миналата есен близо 10 хил. от отпуснатите бройки за платени студенти в държавните вузове останаха нереализирани. Намаление на разрешения прием е планиран и за частните висши училища - от 16 159 бройки за настоящата академична година на 14 340 бройки за предстоящата 2018/19 г. Свиването в случая изглежда здравословно, защото именно частните вузове не успяват в най-голяма степен да оползотворят отпуснатите им места - за т.г. те постигнаха едва 44% реализиран прием.

17 са държавните университети (от общо 37), за които кабинетът предлага увеличение на бройките. Най-голямо е предлаганото увеличение за университет "Асен Златаров" в Бургас - от 808 на 1016 първокурсници, което е близо 25%. Русенският университет "Ангел Кънчев" и Националната художествена академия получават възможността да приемат по 16% повече студенти - бройките там се увеличават съответно от 1982 на 2313 души и от 294 на 342 души. С около 11% е планираният скок на приема в Академията на МВР (от 395 на 440 места), с 10% - в Медицинския университет в Плевен, със 7.5% - в НАТФИЗ, със 7.6% - в ТУ-Габрово, с по 7% - в Софийския университет и Военната академия "Г. Ст. Раковски" и т.н. По-скромно е увеличението на бройките във Великотърновския университет (3.8%), Висшето военно-морско училище "Н. Й. Вапцаров" (4.7%), Пловдивския у-т (3%), ТУ-Варна (3.8%) и др.

В другата група - на университетите с намаляващ прием, най-чувствителна промяна ще има за Висшето училище по телекомуникации и пощи - от 388 на 281 първокурсници (27%), следвано от Стопанската академия в Свищов - от 742 на 615 места (17%), Националния военен университет "В. Левски" - от 549 на 459 младежи (16%), Висшето строително училище "Л. Каравелов" - от 142 на 130 бройки (8.4%) и др. В останалите вузове свиването е до 6%.



МЕТОДИКА

От 2 г. насам броят на студентите се определя не само според заявките на вузовете, но и на базата на редица показатели - оценка от програмната акредитация и от научната дейност на съответното професионално направление, безработицата сред завършилите и приложение на придобитото образование, реализирания прием за предходната година, както и потребностите на пазара на труда. За наближаващата 2018/19 академична година се допуска допълнителен прием в 8 професионални направления (в рамките на капацитета им) - това са все направления с намаляващ брой студенти, които обаче са важни за икономиката - математика, физически науки, химически науки, химически технологии, енергетика, материали и материалознание, педагогика на обучението по... и религия и теология.



НАУКА

МОН предлага за 2018/19 г. да бъдат приети 2417 докторанти във висшите училища (2263 в държавните висши училища и 154 - в частните), 180 в БАН и 69 в Селскостопанската академия.
2
3503
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
23 Март 2018 10:38
Проблемът не са студентите, а професорите, те трябва да се намалят. И като останат по-малко, вече няма да има нужда от толкова студенти, за да ги хранят.
23 Март 2018 13:55
Проблемът не са студентите, а професорите, те трябва да се намалят.

Сегашните младежи няма да останат без ВУЗ, ако закрием няколко и намалим преподавателите. Няма начин да накараш някое дете от сегашното поколение европейци да иска да си изцапа ръцете като бачка физически труд още от 18 годишна възраст. Няма, свърши тази игра. Затова, ако не са тук, ще тичкат някъде другаде само и само да не работят, а да са още няколко години субсидирани от родители.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД