Да си последен на опашката, никак не е лоша позиция - наблюдаваш, преценяваш, предвиждаш кое - как, кой - какво.

Всички други от моя самолет се източиха, три гишета затвориха, само на моето остана полицай.

- Картата - рече.

- Аз съм с билет - отвърнах.

- Личната карта - изнерви се полицаят.

Дотук - добре.

- Нямам - отвърнах. - Не ми ли личи?

Полицаят ме загледа внимателно през стъклото.

- По какво?

Хвана се! Разперих длан така, че да изглеждам само с три пръста и мазно заявих:

- Идвам с мир!

Полицаят натисна нещо и пристигна още един.

- Шефе, пак извънземен!

Шефът дъвчеше баничка и никак не изглеждаше изненадан.

- И откъде пристигаме, ако може да попитам? От Венера?

- От Венера - жените - отвърнах. - А мъжете - ползваме нискотарифната линия.

Дойде още един с баничка.

- Ти да не си скрита камера?

- Не съм - признах честно. - Ние на Криптон не сме такива хора. Ние идваме честно и почтено да споделим своя опит с човечеството. Вие какво ядете тук?

- Баничка - каза шефът объркано. - Що? В почивка сме.

- На Криптон не почиваме - казах. - Затова сме по-напреднала цивилизация. Но нищо, когато споделим опита си с вашето правителство, и вие няма да почивате и бързичко ще наваксате. Ще откриете студения термоядрен синтез, алитерацията и микровълновата фурна.

- Аз имам микровълнова вкъщи - рече полицаят гордо. - На краставичар краставици ще пробутва, криптонец сплескан.

- А алитерация?

Алитерация нямал.

- Ето, сега ще ида при вашето ръководство и ще им предам нашите знания. Какво е управлението на вашата планета?

Тоя, с по-голямата баничка, се задави.

- Как да ти кажа... Имаме си управление, не е като да нямаме... Управляват, разбираш, добре управляват, мазно вървят нещата, няма сътресения, напредъкът е осезаем, онзи ден даже чух, че агресивно щели да ни повишават доходите...

- На Криптон не обичаме агресията - рекох. - Ние агресията само като я видим, веднага я анихилираме. Ей така - пук - и я няма!

Изглежда съм се престарал с размахването на ръце и демонстрацията на анихилиране, защото и тримата се отдръпнаха, а шефът колебливо рече:

- Виж какво, колега, дай да не си правим повече вътрешни проверки, каквото било - било, виждаш, всичките сме тук на смяната, онова от онзи ден няма да се повтори, работим като за показно, даже вчера заловихме един с европейска заповед - баламурник, опита се да мине с истинския си паспорт. Можеш ли да си представиш какви идиоти има по света! Те нас за какво ни смятат!

- Добре - казах. - Много добре! Ще спомена това в доклада. И - лека работа! Внимавайте все пак, в следващия самолет може да има друг колега, времената са нервни, проверката е висша форма, нали знаете...

Е, минах...

Много е лошо да се пие в самолет, да знаете - хем скъпо, хем човек си губи личната карта някъде под седалката и после трябва да се прави на извънземно, за да влезе в родината...