"Фейсбук“ не предоставя достатъчно ясна информация за събираните данни, за вида им, какво прави с тях и за какъв период от време ги съхранява. |
През последните седмици "Фейсбук" изживява най-голямата си криза от създаването си през 2004 г. Това стана, след като разобличителят Кристофър Уайли разкри, че платформата е замесена в редица порочни практики в САЩ, Европа и други части от света. Той съобщи, че аналитичната компания "Кеймбридж Аналитика", специализирана в анализ на данни, е работила за кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. Компанията е обвинена, че е събирала лични данни за милиони потребители на "Фейсбук" без тяхното съгласие. Според разследване на вестниците "Ню Йорк таймс" и "Обзървър" "Кеймбридж Аналитика" е събрала данните на 50 милиона потребители и ги използвала, за да разработи софтуер, позволяващ да се предсказва как ще гласуват потребителите, и да се влияе на вота им.
По-късно пък стана ясно, че "Кеймбридж Аналитика" е изиграла ключова роля за гласуването в полза на Брекзит. Разобличителят твърди, че "Агрегейт Ай Кю" - канадска фирма, свързана с "Кеймбридж Аналитика", е работила съвместно с нея за подпомагане на кампанията за излизане на кралството от ЕС. Според него без "Агрегейт" привържениците на Брекзита не биха спечелили референдума, чийто изход бе решен с по-малко от 2% от гласовете.
Малко преди това "Фейсбук" цензурира снимки на световноизвестни шедьоври на изкуството. След което платформата бе принудена да се извини. Става дума за известни картини, които от десетилетия са част от колекциите на музеи, статуи и статуетки, превърнали се в символи на градове и държави. Сред тях бяха не кой да е, а символът на свободата, революцията и Френската република, която стана жертва на своеволието на някой ФБ администратор. Само защото в прочутата картина на Йожен Дьолакроа въстанието на народа е поведено от Мариана с разголена гръд, "Фейсбук" моментално изтри постинг с тази снимка. По-късно социалната медия се извини и върна публикацията. Картината на Гюстав Курбе "Произходът на света" (1866 г.) става повод за големи спорове още при първото й представяне. Години наред тя остава скрита за обществеността. През 2011 г. учител публикува снимка на картината във "Фейсбук". Малко след това профилът му беше блокиран, а той заведе дело срещу социалната мрежа заради цензура и поиска обезщетение. През март 2018 г. американски съд взе решение в полза на социалната мрежа. Вилендорфската Венера също много пъти е била трън в очите на пазителите на моралните ценности.
"Фейсбук" също я окачестви като "опасна порнография"
и я цензурира. След това се извини. Статуетката е висока 11 сантиметра и изобразява женска фигура с пищни форми. Тя е изложена в Историческия музей във Виена и е на около 30 000 години. "Фейсбук "подхожда строго не само към женските прелести. В началото на 2017 г. италианска авторка искала да пусне реклама във "Фейсбук" на своя сайт за историята на Болоня. Към текста прикачила снимка на статуята на Нептун, намираща се на площад "Нетуно" в Болоня. Малко след това тя получила съобщение от "Фейсбук", което гласяло, че представянето на личности в двусмислени пози е забранено. Бронзовата фигура на Малката русалка пък е символ на Копенхаген от 1913 г. "Фейсбук" обаче я изтрил, след като бившата аграрна министърка на Дания публикувала постинг, съдържащ това изображение. Причината: снимката показвала прекалено много гола плът. Гола плът? При една бронзова фигура? И тук "Фейсбук" отново бе принуден да се извини.
Разследване на в. "Гардиън" разкри законите на социалната мрежа, които контролират повече от 2 милиарда редовни потребители. Става дума за вътрешен правилник от над 100 страници, които включват електронни таблици и диаграми, които чертаят границите между свободата на словото и демонстрации на жестокост, садизъм, расизъм, дори канибализъм. "Фейсбук" не е в състояние да контролира съдържанието си", казва източник на "Гардиън", който обяснява, че мрежата се е разраснала до огромни размери за отрицателно време. В правилниците, предоставени на модератори през последната година, пише, че изказвания като "Някой да застреля Тръмп" трябва да бъдат изтрити, тъй като като глава на държавата той е защитена категория. Но би могло да бъде разрешено да се каже: "За да пречупиш врата на кучката, трябва да приложиш целия натиск в средата на шията й" или "Върви по дяволите и умри", защото на това не се гледа като на достоверни заплахи.
Видеозаписи на насилствена смърт, въпреки че са маркирани като смущаващи,
не е винаги задължително да бъдат изтрити,
защото могат да помогнат да се повиши осведомеността по въпроси като психическите заболявания. Някои снимки на несексуален физически тормоз и тормоз над деца не е задължително да бъдат премахнати или да се вземат мерки за тях, освен ако не съществува садистичен или възхваляващ елемент. Снимки на тормоз над животни могат да бъдат споделяни, като единствено крайно обезпокоителни снимки могат да се отбележат като смущаващи. Всякакво "ръчно изработено" изкуство, което показва голота и сексуална активност, е позволено, но дигитално изработено изкуство, показващо сексуална активност, не е. Видеа на аборти са позволени, стига да няма голота в тях. "Фейсбук" ще позволи на хората да предават на живо опити за самонараняване, защото "не иска да цензурира или наказва страдащи хора". Всеки с повече от 100 000 последователи в социалните мрежи се определя като публична личност, което отнема пълната защита, от която се ползват частните лица.
Моника Бикърт, главният "архитект", който стои начело на оформянето на глобалната политика на "Фейсбук", казва, че в общност на 2 милиарда потребители е неизбежно да съществуват "сиви зони" относно кое се определя като жестокост и насилие и кое като свобода на изразяването. "Например границата между сатирата или хумора и непозволеното съдържание понякога е много размита. Изключително трудно е да се прецени дали нещо трябва да бъде на сайта или не", казва Бикърт. "Страница от вътрешния правилник обяснява, че видео на сексуална злоупотреба с деца може да бъде маркирано като неподходящо, но да не бъде свалено, тъй като "детето може да бъде идентифицирано и спасено, но добавяме защити, за да предпазим публиката". В случаите с тормоз над животни компанията оставя видеа и снимки, тъй като те провокират осведоменост, но трие такива, които споделят материала с цел да отпразнуват или подканят към подобни действия.
Социалните мрежи са подложени на огромен политически натиск, що се отнася до контрол над съдържанието им. Въпреки това след изборите в САЩ и скоростта, с която фалшивите новини превзеха света, основните платформи като "Фейсбук" и "Туитър" например все още нямат ясна стратегия за въвеждането на конкретни мерки и налагане на контрол над съдържанието, което се споделя. Едва в последно време те започнаха да действат в тази насока, но след последните скандали явно предстоят радикални промени.