Безспорно, най-интересният (и потресаващ) резултат от последните парламентарни избори през март 2017 г. беше пълното отпадане на традиционната десница от Народното събрание. Както и това, че мястото й на парламентарните банки беше иззето от партия "Воля" - поредния политически проект на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Няма нужда да надценяваме постижението му - изборният му успех нямаше да се случи, ако не беше комбинация от обективни фактори, най-вече разпиляването на десните гласове, както и появата на ДОСТ, което силно отслаби резултатите на ДПС. Остава обаче налице фактът, че една новопоявила се партия без каквато и да било устойчива идеологическа платформа събра над 145 хиляди избиратели и се установи като парламентарна политическа сила.

От тогава измина една година, през която Марешки привличаше общественото внимание най-вече с разнообразните си и неразрешени проблеми с прокуратурата. А в политически план - с



пълната неяснота каква точно роля играе в парламента



- на отявлен опозиционер (каквито претенции има) или на скрита опора на управляващите (както фактически се оказва, след като подкрепи кабинета "Борисов 3" при гласуването му в пленарна зала и при първия вот на недоверие срещу него). Всичко това очаквано започва да оказва влияние върху популярността на партията му. Електоралната подкрепа за "Воля" постепенно намалява и през последните месеци варира между 1.5 и 2%. Социологическите проучвания са недвусмислени - при евентуални предсрочни парламентарни избори партията най-вероятно няма да повтори миналогодишния си успех.

Една скорошна новина обаче показа, че Марешки все пак не е пропилял напълно времето, което изкара досега в голямата политика. В началото на март т.г. партията му съобщи, че е била приета в Движението за Европа на нациите и свободите (MENF). Става въпрос за паневропейско обединение на няколко десни партии с националистическа идеология - френския Национален фронт (Front National), италианската Северна лига (Lega Nord), белгийската формация "Фламандски интерес" (Vlaams Belang), Партия на свободата на Австрия (Freiheitliche Partei Osterreichs) и др. Видно е, че движението е събрало националистически партии с трайни политически позиции в своите страни. Някои от тях се движат наистина устремно нагоре - Партията на свободата на Австрия спечели 26% на последните национални избори и стана младши партньор в правителството на настоящия канцлер Себастиан Курц. А лидерът на Национален фронт Марин льо Пен достигна до балотаж на президентските избори във Франция през 2017 г.

Присъединяването към движението определено е успех за Марешки, най-малкото по две причини. Първо, защото му дава известен излаз към европейската политическа сцена и повдига профила на партията му. MENF разполага със своя собствена група в Европейския парламент - най-малката (само 39 депутати), но все пак я има. Това означава, че Марешки



вече има достъп до трибуна в Страсбург



Доколко ще му позволят да се възползва от подобно предимство, е друг въпрос, но възможността е налице. Второ, неговата партия "Воля" най-накрая ще започне да придобива повече или по-малко ясна политическа идентичност - очевидно националистическа (или както той предпочита да казва, патриотична). Така партията ще получи шанса да се отърси от негативния имидж, който Марешки й създаде - на политическо НЛО, което е готово да излъчи всякакво послание, стига да отбележи червена точка пред електората. Не че "Воля" ще измени популистката си природа - просто ще я вкара в малко по-тесните идеологически рамки, които налага национализмът.

Самият Марешки вече с удоволствие подхвана новата си роля. "В днешното време на тотална глобализация някои ни внушават, че патриотизмът е остаряла идеология. Ние смятаме точно обратното - че това е бъдещето. Европа ще бъде много по-силна и успешна, ако всяка нация запази идентичността си. Няма как да направим силна Европа от множество обезличени нации", заяви той на пресконференция в Брюксел с новите си партньори. И обеща да се бори заедно с тях за "една нова Европа".

Разбира се, членството в паневропейската националистическа задруга има и своите минуси. Другите формации в движението изповядват, меко казано,



противоречиви политически идеи,



които в международен план стават повод за проблеми. Партията на свободата, например, подкрепя сепаратистката кауза на немскоезичното малцинство в италианската област Алто Адидже (Южен Тирол). Северната лига ратува от създаването си насам за превръщането на Италия във федерация и дори за отделянето на северната част от страната. Сходни идеи изповядва и "Фламандски интерес" по отношение на Белгия. А групата на движението в Европарламента наскоро организира конференция, посветена на човешките права на бялото малцинство в Южна Африка. Как "Воля" ще намери мястото си в подобна политическа джунгла и дали няма да се оплете, предстои да видим.

Във вътрешнополитически план европейският пробив на Марешки му даде увереност да претендира, че "Воля" е "носител на истинските патриотични идеи" в България. Което е неприкрита заявка, че е готов да се конкурира с "Обединени патриоти" за гласовете на умерените националистически избиратели у нас. Варненският бизнесмен отдавна е вдигнал мерника на патриотите и



не пропуска да ги обсипе с нападки при всеки възможен случай



В началото на годината например обяви, че ВМРО и "Атака" са "под прякото подчинение на ДПС". През март пък се намеси в конфликта между патриотите по повод посещението на руския патриарх Кирил в България. И се подигра на съпредседателите на ОП Валери Симеонов и Волен Сидеров, определяйки изказванията им като "нелепи" и "налудничави". Даже поиска "парламентът да се разграничи от публичните изяви на Волен Сидеров". Ситуацията тогава стана наистина любопитна, тъй като в отговор лидерът на "Атака" саркастично го попита дали зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов не му е написал изявлението. Така, в желанието си да ужили своя политически опонент, Сидеров дръпна завесата, закриваща станалата вече публична тайна близост между Марешки и Цветанов. А това на свой ред повдига въпроса дали не е възможно при определени обстоятелства "Воля" официално да смени (или допълни) патриотите като политически съюзник на ГЕРБ.

За това обаче е необходимо партията на Марешки да надуе доста повече електоралните си мускули. Засега единственото, на което може да разчита, е спадащата популярност на "Обединени патриоти", чието реноме бързо се износва от непрестанните скандали около управлението. Участието в европейското националистическо обединение също е крачка напред, но най-вече в пропаганден аспект. Това, което най-вероятно ще последва през следващите месеци и години, е непрестанно растящо патриотично кресчендо, което да замени битовия популизъм (евтини лекарства и горива), на който Марешки се опираше досега.