Данъкоплатците плащат солидни обезщетения на фирми заради незаконните актове на данъчните, митниците и агенцията по храните, показа проучване на "Сега" по Закона за достъп до обществената информация. Общата сума е близо 4 млн. лв. и показва в колко много случаи тези държавни органи причиняват вреди на бизнеса.

От януари 2011 г. агенцията по безопасност на храните е била осъдена по 7 дела за 1 590 249 лв. От 2004 до 5 януари т.г. митниците са били осъдени за 1 215 433 лв. През последните две години Националната агенция за приходите (НАП) е осъдена по 15 дела да плати общо 874 505 лв.

Най-голямото обезщетение за сметка на НАП е 787 хил. лв. То е присъдено на фирма заради адвокатско възнаграждение по обжалване на ревизионен акт, който е отменен от съда.

В друг случай НАП е осъдена да плати над 36 хил. лв., защото не е съхранявала добре и е повредила 4683 бутилки алкохол. Те били иззети, но 5 г. по-късно съдът отменил конфискацията и алкохолът трябвало да бъде върнат на фирмата собственик. Освен че сред бутилките имало счупени и в лош търговски вид, някои липсвали. А и за да ги продава, дружеството трябвало да подмени бандеролите им, тъй като срокът им бил изтекъл, докато алкохолът стоял в държавния склад.

Неотдавна "Сега" разказа за пазарджишка фирма, която осъди НАП за рекордното обезщетение от 3.434 млн. лв. по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът приема, че с действията си от НАП са провалили имотна сделка на дружеството и това го е ощетило. Това решение още не е влязло в сила.

През 2009 г. митниците са осъдени да платят 247 571 лв. на търговец на горива. Историята: цистерна и влекач на дружеството били задържани от митническите власти заради установено нарушение. 5 години по-късно, когато наказателното постановление на митниците е отменено от съда, превозвачът трябвало да получи обратно машините. Те обаче били в толкова лошо състояние, че вече не ставали за употреба и били предадени за скрап. Освен от загубените цистерна и влекач дружеството било ощетено и защото, докато те били задържани, се налагало да ползва транспортни услуги от други фирми.

По друго изгубено дело митниците плащат 779 857 лв. на фирма, която е ощетена от незаконосъобразен административен акт. Митничарите са отказали да изпълнят формалности по освобождаването на два контейнера със соеви продукти. Съпоставката на съдебното решение и на данните от митниците показва, че близо 200 хил. лв. от изплатеното са лихви. Двойно нараства заради лихвите и друго обезщетение, което митниците са осъдени да платят. То е заради неправомерно иззети мобилни телефони. Присъденото обезщетение е близо 20 хил. лв., а платеното - 40 273 лв.

В края на декември 2012 г. административният съд в София осъжда агенцията по храните като приемник на Националната ветеринарно-медицинска служба да плати на едноличен търговец обезщетение за претърпени имуществени вреди - 299 154 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1 143 129 лв. заедно с лихвите. За адвокатски хонорари и за направени по делото разноски агенцията трябва да плати още над 3500 лв.

Претенциите на фирмата са заради бездействието на ветеринарните органи. Във фермата му се появило опасно вирусно заболяване - мукозна болест, и кравите, които отглеждал, започнали да се разболяват и да умират. И въпреки че властите били сезирани, те не изпълнили законовите си правомощия да се намесят.

Административният съд в Бургас през април 2016 г. осъжда агенцията да плати на еднолично ООД 400 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди. Това са разходите, направени от фирмата за адвокат, когато е обжалвала наложено от агенцията наказателно постановление. Въпросното постановление е отменено от съда като незаконосъобразно.

Този случай не е изключение. Русенска фирма успява да осъди агенцията за 600 лв., колкото е платила за адвокат в производство по отмяна на санкция за това, че в магазина й се продават продукти с изтекъл срок на годност. Първата инстанция потвърждава санкцията, но втората я отменя заради грешки в наказателното постановление. Така фирмата получава право да съди агенцията по храните за разноските, които е направила за адвокати.

През март м.г. излезе тълкувателно решение на Върховния административен съд, че разноските за адвокати, платени от граждани и фирми при обжалване на незаконосъобразни наказателни постановления, могат да се търсят след това по Закона за отговорността на държавата.

Прокуратурата също често е осъждана по този закон. Според последните й официални данни 284 души са я осъдили през 2016 г. Присъдените обезщетения са за малко над 2.47 млн. лв.



НА ТЪМНО

Шефът на комисията за конфискация Пламен Георгиев окачестви като служебна тайна информацията за осъжданията й. Неговото изкривено тълкуване на закона е, че става дума за данни, които са станали известни в комисията по повод изпълнението на задълженията й и затова са служебна тайна. Освен това, ако бъдела разкрита, тя щяла да засегне правата на трети лица. "Пълен абсурд е да криеш като класифицирана информация на какво са те осъдили. Това са пари от държавния бюджет, това е въпрос за законосъобразността на твоите действия, как харчиш парите на данъкоплатците като последица от това дали спазваш закона", смята адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация".