Седях си вкъщи и усилено бездействах, когато на вратата се позвъни. Бях в идеално настроение да нагрубя инкасатор, затова с надежда отидох да отворя. Навън обаче не ме чакаше инкасатор, а някакъв адски сериозен полицай. Разбрали са! - стреснах се веднага аз, след което се сетих, че всъщност не съм извършил нищо нередно.

- Да? - повдигнах вежди въпросително. - Мога ли да ви помогна?

- Всичко е под контрол, гражданино - увери ме той, - бъдете спокоен! Звъннах ви, за да ви кажа, че всичко е наред и границата ви се пази!

- Коя граница? - не разбрах.

- Е па, вашата, коя! - ококори се униформеният и посочи прага на апартамента ми, а по погледа му усещах, че се чуди малоумен ли съм, или само се правя на такъв пред непознати.

Реших да затвърдя лошото му мнение за себе си, затова попитах още веднъж:

- Моята граница се пази, тази на апартамента ми, така ли? И вие затова сте тук?

- Тъй вярно! - извика полицаят, театрално удари токове в земята и застана нащрек пред прага ми, загледан в невидим враг. - Вашата граница, границата на всички българи, както и тази на Европейския съюз, е наш приоритет! Пиле не може да прехвръкне, без да му проверим документите, така че, моля ви, бъдете спокойни и не вярвайте на глупостите, дето ги тиражират из медиите!

- Чакайте малко - досетих се аз, - вие да не говорите за онзи случай на летището от миналата седмица, когато 42-ма пътници от Париж влязоха в България без проверка, защото граничарите били - един с цигара, друг на маса, трети в кенефа?

Полицаят кимна.

- Точно за него говоря! Голяма работа, няма що - една секунда недоглеждане и после ходи обяснявай, че нямаш тоалетна!

- Абе, - поклатих глава аз, - не е било секунда и не е било само едно ходене! За едно ходене в кенефа как минават 42-ма души без проверка? - показах здравина на логическата конструкция. - Това е отвъд всяка представа за запек и заседяване. Дори да има уайфай в тоалетната!

- Хубаво, де - сви рамене полицаят, - секунда, час, важното е, че се раздуха много тоя случай и правителството се засегна.

- Ами, с право се раздуха - на фона на всички обяснения на премиера как границата ни е най-охраняваната в Европейския съюз, малко несериозно ми изглежда да се допускат такива елементарни грешки тип 6-и клас...

- И именно затова - прекъсна ме униформеният, - за да са спокойни гражданите, както и милите ни гостите от Европредседателството, че всички граници се пазят възможно най-стръвно, правителството взе решение да преориентира полицаите!

- В какъв смисъл да ги преориентира? - не разбрах аз.

- Нали преди седмица-две господин премиерът се възмути от дупките по пътищата и нареди до всяка дупка да застане полицай?

Кимнах и си помислих, че ако с примитивен популизъм действително се вършеше някаква работа, страната ни наистина щеше да е Швейцария на Балканите и всички щяхме да преяждаме с трюфели.

- Сега - продължи униформеният, - господин премиерът нареди тези полицаи да спрат да кибичат до дупките и да ходят да кибичат пред вратите и праговете на хората, да вардят границата на тяхното спокойствие, за да видят всички с колко ресурс разполагаме и колко работа вършим!

- Тоест - повдигнах вежди аз, - всеки, който иска да влезе в дома ми, ще бъде проверяван от вас?

- Най-щателно! - кимна униформеният.

Въздъхнах.

- Добре, слизам до магазина за бира, искате ли една?

- Моля ви - вдигна ръце полицаят, - аз съм на служба! Но вие вървете, няма нужда дори да заключвате, аз съм тук...

Слязох до магазина да купя няколко бири в чест на хубавото време и когато се качих обратно, видях, че вратата на апартамента ми зее отворена, а някой е задигнал плазмата ми. Полицаят точно идваше от балкона на кооперацията.

- Ходих само да дръпна една цигарка, всичко е наред, нали?