:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,719,084
Активни 273
Страници 18,748
За един ден 1,302,066

95 години от рождението на чл.-кор.на БАН, проф. Николай Делчев Наплатанов

Ученият оставя в съкровищницата на България специалисти по автоматика, телемеханика и техническа кибернетика, монографии, учебници и изобретения
 
През aприл 2018 г. се навършват 95 години от рождението и 25 години от кончината на големия български учен, педагог и общественик проф. д-р Николай Делчев Наплатанов (25.04.1923 - 18.04.1993), чл.-кореспондент на БАН, основател на катедра "Промишлена автоматика" в Техническия университет - София, дългогодишен ръководител на Института по техническа кибернетика на БАН, изтъкнат изследовател в областта на автоматиката, теорията на автоматичното управление и техническата кибернетика.
Чл.-кор. Николай Наплатанов е сред най-заслужилите представители на техническите науки в нашата страна. На него принадлежи честта за създаването и развитието в България на едно от най-плодотворните и съвременни направления в техническите науки - теорията на автоматичното управление и техническата кибернетика, както и свързаните с него многобройни научно-приложни направления.
От 2006 г. зала 2220 на Техническия университет в София носи името на член-кор.проф. Николай Наплатанов
Положеното от чл.-кор. Николай Наплатанов преди 66 години начало на това научно направление у нас даде възможност в течение на десетилетия да се осъществява значителна изследователска дейност и да се подготвят голям брой научни работници, преподаватели, инженери за нуждите на материалното производство и обществената практика. Под негово ръководство са защитени над четиридесет докторски и кандидатски дисертации от наши и чуждестранни аспиранти. Няма български специалист в областта на автоматиката и автоматизираното управление, който в една или друга степен да не е изпитал плодотворното влияние на чл.-кор. Николай Наплатанов или някой от неговите многобройни съратници и ученици. Принципен, взискателен, но едновременно с това и предоставящ творческа свобода на сътрудниците, той даде голям принос за подготовката на висококвалифицирани кадри в областта на автоматиката у нас.
Роден на 25 април 1923 г. в известното с възрожденските си традиции село Мечка (сега Оборище), Панагюрско, той от малък става съпричастен към съдбите и надеждите на хората в този край. По време на Втората световна война като ученик в гимназията намира смелост да застане решително в редиците на борците от антихитлеристка коалиция.
През периода 1942-1944 г. е политически затворник, концлагерист и партизанин от отряд "Георги Бенковски" и политкомисар на чета "Кръстьо Чолаков" в Средногорието.

Преподавателската си дейност чл.-кор. Николай Наплатанов започва през 1952 г. като асистент в Държавната политехника. От 1956 г. и до кончината си той свързва това свое призвание с Висшия машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) - сега Технически университет, в София, където последователно е преподавател (от 1957 г.) по автоматично управление на електрозадвижванията и теория на автоматичното регулиране, доцент от 1961 г. по промишлена автоматика и професор от 1966 г. по теория на автоматичното управление. Бил е гост-лектор в Стендфордския, Бруклинския, Корнелския и Илинойския университети на САЩ/1972г./, в Хановерския университет на ГФР/1977г./, в техническия университет на Индия/1986г./и др.
През 1977 г. е избран за чл.-кореспондент на БАН. Той е основател и дългогодишен ръководител на катедра "Промишлена автоматика", която над четири десетилетия под различни наименования играе ключова роля в изследователската дейност и подготовката на кадри по автоматика в нашата страна. В продължение на много години бе председател на Специализирания научен съвет по автоматика и кибернетика. Бил е ректор на ВМЕИ и член на Факултетния и Академичния съвет.
С името на чл.-кор. Николай Наплатанов е свързано и успешното развитие на автоматиката и техническата кибернетика на БАН. От 1964 г. до 1978 г. е директор на Института по техническа кибернетика (ИТК) при БАН. В последните години от живота си той работи в Централната лаборатория по системи за управление (ЦЛСУ) при БАН. Има големи заслуги за развитието на редица нови направления в академията - бионика, техническа кибернетика, кибернетични аспекти на ергономията и т.н. Взел е активно участие в работата на много научни и експертни съвети към президиума на БАН, бил е главен редактор на списание "Автоматика и изчислителна техника", отговорен редактор на поредиците "Известия на ИТК" и "Основи на техническата кибернетика", както и член на редколегията на списание "Техническа кибернетика". Вземал е активно участие в работата на научни съвети на ВУЗ и ведомствени институти и организации.
Като председател на Българския национален съвет по автоматично управление (БНСАУ), председател на голям брой национални конференции и участник в множество международни научни форуми, той допринесе за утвърждаване на българската школа в областта на автоматичното и автоматизираното управление. Не може да не се отбележи и неговата активна дейност за популяризирането на постиженията на автоматиката и кибернетиката чрез различните курсове и лекции в цялата страна.
Чл.-кор. Николай Наплатанов остави над 150 научни труда и повече от 20 учебници и учебни пособия в областта на автоматиката, теория на управлението и техническата кибернетика. Поредицата "Основи на техническата кибернетика", на която той бе вдъхновител и главен редактор, и досега се използва в учебния процес по теория на управлението.
Със своя живот и дело чл.-кор. Николай Наплатанов остави светла диря в развитието на автоматиката у нас. Неговият пример и научни идеи ще живеят в работата на многобройните му ученици, съратници и последователи.
3019
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД