Омръзна ми офисното робство, додея ми от корпоративните пранги, писна ми от жена ми и семейството, реших да бягам, където ми видят очите. Не че е лоша жена ми или работодателят, ама това е духовен затвор. Моят дух трябва да лети, аз трябва да си говоря с Пушкин и Шопенхауер, не с Шиши и Антон Тодоров. За това е необходим простор. Не простор за препраните ми умствени партенки, а просторът на безбрежната необятност. Туй, що не може никой да обхване и прегърне, както казва Козма Прутков.
В бяг се хвърлих с млада стажантка, че то инак не е работа - знам аз какво правят непридружените бежанци - тия, които тръгват към Обетованата земя без другарки. И за да минимизирам риска от сексуални ексцесии, да не излагам моята татковина, да не предавам европейската ценност, наречена полова неприкосновеност - за да избегна всичко това, първо уговорих спътница. Тя впрочем е много добро и умно дете - за месец стажуване почти се научи да използва кирилица.
Тръгнахме посред бял ден да се измъкваме на пръсти, с което привлякохме вниманието на чистачката. Лошо.
Тя се опита да прегради пътя ни с дръжката на парцала, но, подивял от бежанска треска, аз я сгънах в кофата с водата, обездвижих я и я отстраних от преследването. Тя обаче се развика и след нас хукна строга коректорка, която ме зашиба с епитети и квалификации като от "Илиада" и "Одисея". Нарече стажантката "Царица на баджаначките", а мен - "членоотвесен до водоравен". И по-любезни са били с мен, но тия работи не могат да спрат бягството ми към духовната и телесна свобода.
Бягах разгърден и пеех мадригали на Джезуалдо. (Това е един късноренесансов рогоносец, композитор и убиец, принц на Веноза и граф на Конца - хванал жена си на калъп и заедно с любовника й ги насякъл.)
Коректорката - атлетична банска кифла, мяташе подир нас ужасни проклятия, заплахи и откъси от народни песни.
- Ела бе, сине майчин, ела да ти кажа аз какво е възвратно-постъпателно местоимение и копулативно-спомагателен глагол - крещеше тя, а в мен се надигна интелигентска мекушавост.
Мислех, че съм застрахован от интелигентщина - все пак съм умерено тъпо парче, но опитът ми с човешкия вид показва, че и най-простият си е малко интелектуалец. И до мойта глава дойде тая беля. Озадачих се доста - какво е възвратно-постъпателно местоимение и копулативно-спомагателен глагол? Мигар ще си ида оттука неук?
Питах стажантката дали е чувала някога нещо подобно, тя ме погледна като принцеса, която убеждават сериозно, че ако целуне крастава жаба, последната ще се превърне в принц.
Коректорката използва моментното стъписване и секундата колебание, настигна ни и стовари върху главата ми един речник на Софийския университет, където на думата "загадка" е дадена дублетна форма "загаТка". Падайки на земята, с периферните остатъци от съзнание се сетих, че не съм консумирал връзката си със стажантката.
***
Тя скоро си намери чичак с пура и напусна редакцията през парадния вход.
Аз се прибрах при жена ми и тя (филоложка) ми обясни в най-резки подробности какво означава възвратно-постъпателно местоимение и копулативно-спомагателен глагол. С коректорката си станаха близки.
Обръчите на свободния ми дух се постегнаха.
Така започна моят нов живот, който по нищо не се различава от стария.
|
|