Убийството на една оцеляла от Холокоста еврейка в Париж разтърси Европа. Но и потвърди, че антисемитизмът е станал вездесъщ. Станал е ежедневие и привичка. Но независимо от това много хора се правят, че не забелязват как ги застига миналото, което уж бяха оставили зад гърба си. Ние вече отдавна сме в центъра на европейския антисемитизъм, на омразата срещу евреите в Европа. Примерите са цял легион. В Париж жестоко беше убита 85-годишната Мирей Нол само защото изповядва юдаизма. Лейбъристката партия във Великобритания е разтърсвана от антисемитски скандали, а нейният председател Джеймс Корбин не прави нищо срещу това. Унгарският премиер Виктор Орбан говори за заговорническите планове на евреина Джордж Сорос. Полша пък отчаяно се опитва да си припише ролята на невинен агнец по отношение на антисемитизма по времето на Холокоста, след него и до днес. Крайнодесните екстремисти в Австрия вършат поразии в правителството, а канцлерът Себастиан Курц ги толерира заради желанието си да властва.

Изглежда, че антисемитизмът отново е легитимиран и легализиран чрез избори, включително и в Германия, коментира "Дойче веле". От десетилетия еврейските училища, детските градини и еврейските центрове на немска земя трябва да бъдат защитавани от старите и новите нацисти. Политици от "Алтернатива за Германия" окачествяват мемориала на Холокоста в Берлин като мемориал на срама и искат да пренапишат културата на възпоменанието. И същата тази партия е избрана за първи път в Бундестага. Всеки уикенд по стадионите противниковият отбор бива наричан еврейски и никой ни най-малко не се стряска от това. Разказват се вицове за евреи, които изобщо не са смешни, но хората се смеят.



В интернет се шири омраза, презрение и духовно опустошение.



Не само в дигиталния, а и в реалния свят виждаме нагли мизантропи. Такива, които говорят, че най-после трябвало да се каже едно или друго, а след това изливат само чиста омраза, вербално насилие, антисемитизъм и расизъм. Но точно за това поведение не бива да има никакво оправдание и не може да има разбиране. Ежедневният антисемитизъм вече стана привичка. И това е най-лошото. Вече нищо не може да изкара хората извън релси. Хората са закърнели и затова не реагират на никакво предизвикателство, а стават съучастници на извършителите.

Вярно е, че към десния и към левия антисемитизъм в Европа от няколко години се прибави и един антисемитизъм от радикални части на мюсюлманския свят. Той е насочен главно срещу Израел, но неговата ярост засяга принципно всички евреи. Независимо от това къде живеят. От години потърпевшите съобщават за насъбрания опит в германските училища и за вялата реакция на отговорните инстанции. От години сме свидетели на откритата агресия в малки, но растящи части на мюсюлманските общности. От десетилетия германската държава не държи под око младежите и агресивните имами от Саудитска Арабия и Турция. А после се изненадва, че тъкмо тези младежи се радикализират. Голяма част от бежанците също са младежи. Те идват от арабски диктатури, които втълпяват на населението си, че трябва да мрази евреите. Това във всеки случай е едно обяснение, но не и извинение.

Германският елит постоянно засвидетелства своята солидарност, но не променя нищо. Или пък излиза с лозунга: "Никаква толерантност спрямо нетолерантността". Само за собствено успокоение. В детските градини и училищата не достига персонал. А местните



политици редовно омаловажават опасността



от кафявите тълпи, за да запазят доброто си реноме и да повишат рейтинга си сред някои групи. Става дума на първо място не за солидарност с евреите, а за ангажимент към всички и всичко, което характеризира тази свободна страна. Какво още трябва да се случи, за да бъдат предприети най-сетне някакви действия? Колко още демагогски речи от рода на "никога вече" трябва да бъдат държани, без ораторите да потънат от срам в земята, когато безучастно наблюдават тези ужасни промени? Проповядващите омраза презират демокрацията, плурализма, свободата, еманципацията и просвещението.

В продължение на близо 2000 години евреите са гонени от християните. През 1492 г. те са прогонени от днешна Испания - по силата на Аламбрийския декрет, след като в продължение на столетия преди това те са живели там под мюсюлманско управление. Много от тези евреи намират убежище в Османската империя по покана на султан Баязид Втори. На него се приписват следните думи: "Колко глупави трябва да са испанските крале, за да прогонват най-добрите си граждани и да ги предоставят на най-върлите си врагове". В османски градове като Солун и Сараево евреите живеят в продължение на векове - до идването на нацизма. Това са исторически факти, които може би се осъзнават, когато се говори за "еврейско-християнски" традиции и същевременно за мюсюлмани, които "внасяли" антисемитизъм. Не е нужно обаче човек да познава тези исторически зависимости, за да е наясно колко абсурдни са приказките за "вносния антисемитизъм". Трябва само да се знае, че нацистка Германия е извършила най-голямото престъпление в историята на човечеството - шоа (изтреблението на евреите).

Антисемитизмът в Германия не е внесен, коментира журналистът от Босна Кръсто Лазаревич, който живее от години във ФРГ. Антисемитизмът всъщност е най-големият експортен шлагер от Германия, много преди колите, бирата и сандалите "Биркенщок". Германците са народ, който успява да издигне до държавна политика сигурността на Израел и борбата срещу антисемитизма, и същевременно обаче цяла година да чества реформатора Мартин Лутер, призовавал да се палят синагогите и да се пречи на равините да си вършат работата - под страх от смъртно наказание.



Антисемитизмът е част от Германия и от Европа.



Той се среща както при десните, така и при левите, както и в центъра. При професорите и при работниците, при Ханс и при Али. Да, има антисемитски нагласи при мюсюлманите в Европа и в Германия. даже трябва да говорим за това не само защото 85-годишната Мирей Нол, оцеляла в Холокоста, беше убита в парижкото си жилище с антисемитски мотиви. И не само защото недалеч оттам преди една година еврейката Сара Халими беше блъсната от балкона от своята мюсюлманска съседка с викове: "Аллах е велик". И защото недалеч от Бранденбургската врата в Берлин на антисемитска демонстрация беше запалено израелско знаме. Не, проблемът не е "ислямът" - защото ислямът не е единен. Има много мюсюлмански държави, в които антисемитизмът е издигнат в държавна политика. Има я Саудитска Арабия, която изнася салафизъм; и има Ислямска Република Иран, която неведнъж е заплашвала да унищожи Израел. А сред мюсюлманите в Европа и Германия има и неколцина, които намират това за добре.

Съществуват ислямистки съюзи, които толерират това проповедници на омразата да говорят в джамиите. Съществува "политически ислям", представян от някои от тези съюзи. Съществуват и видни политици, които сключват държавни договори с тези проповедници и участват в подиумни дискусии с хора, които оправдават нападенията срещу евреи. Трябва да се говори за това как ще се отнасяме занапред към този проблем - макар че сред левите и либералите има хора, които са против подобни дебати. Те подозират в тях "ислямофобия" и не забелязват, че предоставят на десните една много важна тема. Близкоизточният конфликт се води не само в Израел, Газа и палестинските автономни територии - този конфликт се води и в берлинския квартал "Нойкьолн".