Quo vadis, народе?

Марин Райков отива в Лондон, а Илияна Йотова отива в Силистра. Йотова за малко, Райков - за по-дълго.

Бившият служебен премиер Марин Райков ще ходи посланик в Обединеното кралство - той е опитен дипломат и сигурно ще се справи, ако не го мързи много.

Прелитащият обаче се сети за нещо извънредно вкусно от биографията на Райков. Преди да получи поста на премиер в едно от служебните правителства на Плевнелиев, той беше посланик във Франция. По време на премиерстването си той съвместяваше и поста външен министър. И в това качество - като първи дипломат, Райков предложи на министър-председателя Райков г-н Райков да стане посланик в Рим. Министър-председателят Райков одобри предложението на външния министър Райков и така г-н Райков получи назначението. Историята е описана от нашия приятел и сътрудник д-р Светослав Терзиев в статията "Дипломация на самообслужване" от 1 юни 2013 г., "Сега".

Илияна Йотова извършва не толкова засукани движения - в Силистра ще се среща с абитуриенти и ще отбелязва годишнина.

Други народи и ракети бяха ръгнали да оправят Сирия с прецизни удари, но си поиграха и като цяло - "Всеки си изяде парчето от пропагандната баница", както казва в "Труд" друг приятел и някогашен автор на "После" - Емил Спахийски. "Стандарт" отново мята хлабаво мотивирани възторзи - "Западът: една атака засега стига"; "САЩ, Великобритания и Франция с офанзива за мирни преговори". "Офанзива за мир" е нещо като "движение за уседналост" или sex for virginity, както е популярният английски израз, с който се сравнява въоръжената борба за мир. "Стандарт" с годините разви едно качество, което притежава и министър-председателят - вестникът също като Борисов генерира една непонятна за автора си ирония, което я прави още по-красива.

Тук отсечката на днешното издание на "Прелета" свършва. Където сме стигнали - дотам.