12 септ. 1985 четвъртък

В извънреден порядък ме извика ген. Соловьов-Седой.

- Ние Вас, Владимир Владимирович, много ви ценим. Затова драги, стягай чемоданите, за Дрезден заминавате, там на воля ще шпионирате. От полк. Семёнов-Тян-Шанский инструкцийки ще получите. А сега, голубчик, да приседнем преди път и по чашчица да пийнем!

Ген. Соловьов-Седой, попрехвърлил шестдесетте мужик, бе знаменит разузнавач. През 1971 г. курираше от страна на КГБ проекта за светеща лунна инсталация. На лунната повърхност следваше да се разположи огромен надпис "Луна + съветска власт = електрификация", видим с невъоръжено око от Земята. Генералът подготви взвод юнаци, които следваше да пазят посменно електрическата инсталация от кражба на кабели и враже посегателство.

9 октомври 1987, петък

Сутринта чаец пийвам, обагрените листа на кестените по Radebergerstrasse съзерцавам, а душата ми тъгува по Нeва. В 12 часа ми предстои важна среща с обект А.М. Цел - привличане към сътрудничество. Планът е да се използват познанията й в химията за изработка на "Новичок". Според предварителните проучвания обектът е податлив. Има потенциални способности и за бъдеща политическа кариера. В момента е в командировка в дрезденската фабрика за фойерверки.

11.50 ч. - седя на осма маса в митропата на Bahnhof Dresden-Neustadt. Погледът ми сканира ресторанта - чисто е. В 11.59 обектът влиза и се насочва към масата ми. Тя е с любимия си тоалет - панталон и сако. Но - ужас! Панталонът й бе на генерал от съветската армия! Усетих тръпчивата миризма на провал. Добре, че си бях залепих мустаци ала Ницше. Започнах трескаво да анализирам. Панталонът й - генералски, червилото и гримът - поразмазани. Най-вероятно, преди да дойде на срещата, бе имала рандеву с някой съветски генерал. В Дрезден имаше 12 такива, всички от състава на дислоцираната там 1-ва гвардейска танкова армия. Загледах панталона. Стоеше й по мярка, ерго любовникът генерал има ръст около 168 см. Забелязах и множеството артистични винени лекета по него. Вече бях сигурен - любила се е с ген. Филатка Куропаткин - началник на политодела на танковата армия. Стана ми смешно - как този мерзавец ще се прибере в щаба с дамски панталон.

15 часа - отново съм в Дома на дружбата СССР-ГДР. Пиша рапорт за срещата. Резолирам, че вербуването може да продължи. От съображения за сигурност казах на АМ, че работя за лаоското разузнаване и че й се предлага възможност да участва в тайна експедиция за проучване на Долината на глинените гърнета.

10 юни 1988, петък

Преди 3 дни дойде радиограма от Центъра - вече съм подполковник. Довечера ще съобщя на Людмила. Сигурен съм, че ще усети разликата, хи-хи!

Започвам първата си самостоятелна акция. Разпоредената цел е похищение на надуваемата кукла на Манфред Вьорнер, министър на отбраната на ГФР. Имам план.

23 юни 1988, четвъртък

Среща с г-н Полпител - крупен индустриалец от Бон с чешки произход. Има фабрики за рибарски такъми. Ръководи и школа за подготовка на артистични крадци. Казах му какво ми трябва. Платих половината от обещаната сума. Изглежда отговорен човек.

1 юли, неделя

Обади ми се Полпител. В Дрезден е. Ще се срещнем в 14 часа, когато дори повечето разузнавачи са унесени в задължителната според Виенската конвенция следобедна дрямка. Десет минути преди срещата. Обикалям няколко пъти митропата. Опашка нямам, но усещам, че ми растат рога. Палавата Людмила пак е пощуряла в неделния следобед. Разбирам я - съвсем я занемарих с това разузнаване. Полпител ми предава куклата. Другата половина от сумата потъва в чантата му за риболовни такъми.

2 юли, понеделник

Куклата замина с дипломатическата поща. Юнаците от Ленинград знаят как да я разпитат. Ще разкаже много пикантерии за щурия Манфред.

9 юли

Благодарствена телеграма дойде от Центъра. Куклата е споделила доста пикантерии за Манфред - голям извратеняк. Карал я в най-горещите летни дни да носи ушанка, докато я обладава.

5 декември 1989, вторник

В резиденцията на съветското разузнаване на Angelikastrasse 4 съм. Пощуряла тълпа иска да влезе в дома и да чете архивите на КГБ. А нямат дори читателски карти! Крещят като павиани! Майчице, как ме боли главицата. И този пушек от горящи документи трови уморената ми душица. Не мога да изтърпя всичките тези мъчения! Спасете ме! Искам да се метна на гърбината на Конёк-Горбунок, да прегърна буйната му грива и да се събудя далеч от този свят!

А знаете ли, че Юрий Владимирович страда от латентен маясъл?