- Г-жо Димитрова, този месец 44-тото НС ще направи една година от сформирането си. Продължава ли обезличаването на институцията? И какви са причините за това?

- От края на 2010 г. до момента, или вече три парламентарни мандата, Народното събрание се ползва с доверието на около 10-12% от българите. Динамиката е като от онази радиорубрика за "нивото на река Дунав" - плюс минус 1-2%, а най-често - sans changement (без промяна). Което показва, че не става въпрос за мимолетен феномен, а за устойчива тенденция, която започва да оформя облика на върховната власт у нас. Три метаморфози ми се струват най-съществени за това незавидно състояние, което за жалост трудно се обръща. Българите първо се възмущаваха от празните депутатски банки, а сега - от запълването им с уличния език на омразата. Парламентарната трибуна загуби ораторите си законотворци, но издигна до себе си местните лобистки скандали. И не на последно място, устремът към драматургична опозиционност хич не се връзва с единодушието между управляващи и опозиция в избора на почти всички спорни назначения. Няма по-пагубно нещо за парламентаризма, а и за всяка друга дейност, от ниското качество и фалша.

- Скорошно ваше проучване показа, че премиерът Борисов получава електорална подкрепа за външнополитическите си инициативи, но е слабо оценен за несправяне с вътрешните проблеми на страната. Как се отразява това разминаване в оценките на хората към управлението?

- Накратко казано, запазват статуквото на повърхността, но разместват пластовете под нея. Скандалите, които по един или друг начин винаги са свързани с преразпределение на ресурси, отслабват подкрепата сред по-вътрешните кръгове на управляващите. Така и ГЕРБ, и патриотите губят по около 2% от електоралния си потенциал. Но успешната външно-политическа активност на Борисов, наред с нарасналото чувство за национална гордост от заявката за лидерство на Балканите, увеличава електоралната периферия на ГЕРБ. Количествено двата процеса се компенсират, но разхлабването на вътрешното сцепление активизира аспирациите за ново тестване на коалиция ГЕРБ - БСП.

- Заедно с блясъка на европредседателството скандалите и проблемите във вътрешното управление на страната изглеждат неовладяеми. Престъпност, корупционни замервания в парламента, ЧЕЗ, протести на различни съсловия - успява ли премиерът Борисов все още да използва защитата си на "тефлонов политик" и да се справя с проблемите? Докога ще продължава това?

- Процесите, за които говорите, са по-сложни от метафората за "тефлоновия Борисов". Тя беше ефектна в един минал период, но не може да обясни изключително интересните стратегии, които се разиграват в момента. А три техни повтарящи се медийни сюжета направо бодат очите. Първо, за разлика от традиционното противопоставяне на лидерите на двата основни политически опонента - ГЕРБ и БСП - напоследък се тества паралелна възхвала и на двамата. До степен, че беше измислен дори и "социологически въпрос" - "Одобрявате ли, че Нинова поздравила Борисов?" Второ, мощно се активизира пропагандата на катастрофични сценарии, конспиративни теории, разбуждат се страховете от военни конфликти, световна война и пр. И трето, одобрението за посредническата роля на Борисов върви в комплект с доста агресивна реторика срещу Запада. Ако свържем едно, две и три, получаваме много ясно внушение - колкото по-силен световен конфликт се задава, толкова повече България трябва да се сниши и да не бъде нито с едните, нито с другите. А това може да го направи най-добре, като се обединят прозападният, но разумно вслушващ се в Русия Борисов, с произточната, но прагматично вглеждаща се в Запада Нинова. Според мен Борисов получава в момента силна подкрепа от противниковия лагер с надеждата премиерът да го "вкара в играта". Ако тази стратегия успее, резултатът ще бъде и вътрешно, и външнополитическа победа за този лагер.

- Това означава ли, че БСП не успява да се възползва от моментните разклащания в борда на управляващите?

- БСП отбеляза няколко важни пробива в общественото мнение - със смяната на председателя на Народното събрание, с дебатите по Истанбулската конвенция, с темата за цената на тока и продажбата на ЧЕЗ. Абсолютно всички изследвания сочат обаче, че тя стига до своеобразно плато и не може да продължи нагоре. Което я поставя в абсурдната ситуация на активност без ефективност. А това е риск както за бъдещето на партията, така и за амбициозната Корнелия Нинова. Ако БСП загуби следващи избори, а дори и да ги спечели с малко, но не се намери с кого да управлява, това ще е стратегически провал. Оттук и опитите, за които току-що говорих на близки до БСП анализатори и създатели на мнение да "конструират" вътрешнополитическия тандем Борисов-Нинова като еквивалент на външнополитическия мост ЕС-Русия.

- Как в тази среда се отразяват видимите конфликти около патриотичните формации върху невидимите отношения в управляващата коалиция?

- Очевидната констатация е, че разединените патриоти се управляват по-лесно от обединените. От своя страна патриотите също използват разногласията помежду си, за да получават отстъпки поединично. Тази игра не е особено лицеприятна за публиката, но няма да се случи нищо фатално, докато някой от малките партньори не бъде задействан като пусков механизъм на една по-мощна геополитическа машина. Прекалено се сгъстиха напоследък публичните намеци, че геополитически фактор може да пренареди ситуацията в България.

- Като носители на гласове, подкрепящи антисистемно поведение, патриотичните формации повече печелят или вече губят от участието си във властта?

- По-скоро доста добре се адаптират към тази си роля. От една страна, използват финансовите лостове на властта за системно позициониране, а, от друга, достъпа си до медиите - за антисистемно озвучаване на избирателите. Доказателство за тази успешна адаптация е фактът, че въпреки растящия негативизъм към публични изяви на лидерите им феновете им се консолидират. По-дългосрочният риск пред тях е фактът, че Борисов отне част от любимите им теми - Турция, Западните Балкани, мигрантите. С това част от ресурса на патриотите стана електорална периферия на ГЕРБ. В близко бъдеще те ще трябва да се ориентират към емоционални, но по-маргинални теми или открито да заиграят в полза на чужда държава.

- Наблюдавайки отношенията в парламента, може ли да се говори, че надпреварата за местните избори започна?

- Местната власт носи не само икономически и политически лостове на влияние, но е и своеобразна котва за всеки един депутат. Ако загуби силата си там, много е вероятно да загуби и депутатския си мандат. Вероятно надпреварата е започнала, но всяка община е специфична и не може да се говори за настроения на избирателите "по принцип". Добре е да се знае, че обикновено около година преди изборите се залагат стръвта и мините, които да задействат обществените нагласи. Но това ние, социолозите, пък и вие, медиите, ще трябва да следим община по община.

- С победата на Орбан в Унгария се появиха коментари: "Гледайте Орбан, мислете за Борисов". Има ли основания да се търсят подобни политически прилики?

- Прилики има и те са както в политическото дълголетие, така и във фрагментирането и отслабването на либерално-демократичната опозиция. Има обаче и много съществена отлика. И тя е в отношението към Брюксел. Ако Орбан легитимира властта си в противовес на Брюксел, то за Борисов, обратното - Европа, Европейската народна партия, еврофондовете са основен източник на легитимност. Вижте дори всеобщо признатия му успех - позицията спрямо Западните Балкани. Борисов не лансира идеята за регионален Балкански съюз, а за Балканите в Европа. Със сигурност си дава ясна сметка, че международният му авторитет в тези страни може да идва само ако е медиатор на европейска перспектива. Важно е обаче да се види дали стъпки в тази посока ще бъдат продължени и след края на европредседателството.

- Успява ли да лавира премиерът Борисов в триъгълника Вашингтон-Брюксел-Москва покрай случая "Скрипал"? Има ли полезни ходове и какви могат да бъдат?

- За лавиране - лавира. Но тъкмо това лавиране активизира традиционните брокери на коалиционната формула - ГЕРБ-БСП. Похвалите за Борисов за меката му позиция по случая "Скрипал" са окуражаване да заеме същата позиция и към БСП. Полезният му ход е да засилва модернизацията на България, свързаността на страната ни и на Балканите с ЕС. И не на последно място - да не се доверява на даровете на данайците.