Лавирах с колата между дупките в онзи вечерен час, когато вече не е светло, но още не е тъмно, и тъкмо да включа фаровете, отпреде ми на пътя се мярнаха някакви, които махаха с кирки, но щом ме забелязаха, претичаха в храстите. Тези пък какви са?! Не стига, че лавирам с колата между дупките в онзи вечерен и т.н., ами и някакви копаят още дупки, та да лавирам още по-ситната!
Набих спирачки, изскочих от колата, но понеже се сетих, че онези са с кирки, а аз с голи ръце, взех от жабката отвертката за самозащита, също фенерче и разгърнах храстите. В лъча на фенерчето мигаха двама работници с кирки и някакъв с костюм.
- Моля! - той засенчи лице с длан. - Пречите на заети хора!
- Аха! - изревах. - Заети да дупчат пътя! Къде дават така?!
- Моля ви се, що за въпроси?! Нямам време!
Убеден окончателно, че е висшист и че няма да вземе най-близката кирка и да ме погне, го повиках с безмилостен пръст:
- Я ела тука да те видя!
Той дойде. Зад гърба му работниците свалиха каските си, седнаха върху тях да не ги "ухапе" земята и запалиха цигари. В този момент усетих, че не зная какво точно да му кажа. Казах първото, което ми хрумна:
- Какво ще се правим сега, а?
Той някак си се обиди:
- А, не така! Да не викна полицията! Пречите на служебно лице по време и във връзка! Служебни задължения са това, ей! Сещате се какво ви чака!
- Какви служебни задължения?! Това работа ли е, да дупчиш пътя с кирки!
- Работа е!
- Не е работа!
Той изведнъж се опери:
- Вие знаете ли защо пътищата у нас са такива, а?
- Защо?
- Социална програма!
Всякакви глупости съм чувал, та не се учудих, даже ми стана интересно:
- В смисъл?
- Властите мислят за хората!
- И четирите ли - уточних ехидно.
- Не... - той за миг се смути, преброи бързо на пръсти. - Само две от тях!
- Друг път мислят! Я гледай пътя! Какво ще кажеш за разбития асфалт, а?
Той пак надигна гребен:
- Какво толкова не ви е ясно! Средна класа ни трябва!
- И?
- Как се създава средна класа? Като се създават условия да я има! Малък бизнес! Гръбнак на средната класа у нас!
- Браво! И как тук се вписват разбитите пътища?
- Властите залагат на малкия бизнес с авторемонтни работилници! Гениално! Повечето българи имат коли, че и по две даже! Огромна нужда от авторемонтни работилници! А за да не стоят, трябва да има автомобили за ремонт!
Погладих замислено брадичка с отвертката и не се сетих какво да възразя на това. Той продължи:
- Светна ви, значи! За да подкрепят малкия бизнес на автомонтьорите, властите не поддържат пътищата! Нещо повече! Властите не стоят със скръстени ръце! Не чакат на природата да разбива пътищата! Създадоха бригади за активно дълбаене и изронване на пътната настилка, съкратено БАДИПН!
- БАДИПН - колко красиво звучи! - подметнах заядливо.
- За вас красиво, за нас - напрегната работа! Колкото повече дупки, толкова повече хляб за малкия бизнес!
- Затова блъскате с кирките?
- Затова! Не можем да разчитаме само на природата и на крадливи строители на пътища!
Тук вече се сетих какво да възразя, но изведнъж ме стресна пронизителен клаксон, отворих очи и видях, че колата ми се движи вече почти по банкета. Веднага се разсъних, врътнах кормилото и се върнах където трябва. Включих фаровете и те осветиха две неестествено руси минижупести госпожици. При тях не спрях - те нито дупчеха пътя, нито имаше неясноти какво правят там...
|
|